Кой има моралното право да говори?
Бизнеса, който произвежда, плаща данъци, назначава работници, изнася продукция, добавя стойност и внася в страната валута трябва да има уважението на администрацията, и на всички свои по-малки събратя, някои от които се крият от закона, или преследват твърде ниски цели. Асоциациите, които са подписали, че са съгласни и нямат забележки към текста на Програмата за морско дело и рибарство 2014-20202/ПМДР/ вече нямат моралното право да участват в работни срещи за промени на текстовете и. Сред рибарския бранш обаче има хора, които само за да са в светлината на прожектора, а не за да дават смислени предложения отново присъстват и говорят / виж текста на протокола тук/. След като Брюксел върна ПМДР с 271 забележки въпреки подкрепата на точно определени експерти, същите са неспособни да забележат проблемите по документа. Не е морално едни да „ стават лоши за администрацията”само защото протестират и не одобряват / не съгласуват написаното в програмата и в последствие отново да заставаш начело и да показваш способности търсейки лична изгода от създалата се ситуация. Това би могло да се тълкува, че си „ изтъргувал „ подписа си, като си съгласувал в ущърб на исканията на тези които представляват сектора. Дали такива личности няма да повторят същото действие и при сегашното дискутиране по промените на ПМДР, които Брюксел върна с 271 забележки?
Етиката в отношенията : Всички имат място под слънцето, но е етично, когато се работи в ограничено време като това на работни срещи и срещи с висши политици в сектора, времето за изразяване на позиция да се съобрази с представителността. Не е нормално сдружения с няколко десетки членове, с десетки проценти от производството, представляващи голямата част от сектора да имат по няколко минути и дори да остават без време за изказване за сметка на еднолични сдружения, които упорито държат да се наложат без дори и да са искали или инициирали подобни срещи.
От така направените констатации може да се направи извода, че администрацията или не може или не желае да въведе ред в отношенията си с браншовите организации. Ползата от малките сдружения е , че винаги са готови да се „ изтъргуват” за съответната лична изгода без да се интересуват от мнозинството в сектора. По закон те имат право на мнение, но резултата е виден- получаваме 271 забележки въпреки съгласието на подобни сдружения- Виж текста на забележките тук. За да се избегне повтарянето на подобна практика e необходимо налагане на правилата след законодателни промени. Нека асоциациите и техните членове да се легитимират пред МЗХ, за да се знае кого и какво представляват, а министерството най-накрая да напише закон и правила за признаване на браншовите организации и регионите, които представляват. Нормално е, както и в Българския парламент всеки да разполага с полагащото му се време. Това не е мярка за репресия, а предложение за въвеждане на ред и поемане на отговорност, която видно съгласилите се не желаят да поемат. Разбира се всички имат право да инициират събития,форуми и други дейности за развитие на сектора и да участват в тях/ стига да могат/ , както и свободно да изразяват становище в писмен и устен вид където и както си пожелаят без ограничения, но не за сметка на останалите.
