До Заместник Министъра на МЗХ. Мотиви от БГ ФИШ
НАЦИОНАЛНО ПРИЗНАТА АСОЦИАЦИЯ НА
ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ – БГ ФИШ
гр. София, бул. “Витоша” № 31-33, ет. 6, тел./факс 02/981 75 89, www.bgfish.com
E-mail: bgfish@bgfish.com, bgfish1964@gmail.com
Изх. №003-30.01.2015.
ДО
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-Н ВАСИЛ ГРУДЕВ
КОПИЕ ДО
ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО В МЗХ
Г-Н ИВАЙЛО СИМЕОНОВ
Уважаеми господин Грудев,
Уважаеми г-н Симеонов,
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ /АПРП БГ ФИШ/ ви изпраща поисканата ни позицията, както и информация относно преразпределението на средства между мерките в новата „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“.
Считаме че изложените по-долу мотиви, съображения, доводи и твърдения от наша страна могат да ви помогнат при преработването на проекта на програмата, както и да отстраните по-лесно забележките отправени от ГД МОРЕ по текстовете.
Тъй като имаме присъдени представително функции за повечето от подсекторите в бранша ще се позволим да коментираме:
1.Рибарски пристанища, риболов и стоварване на риба. Резонно е пристанищата където има струпване на най-много риболовни кораби, които извършват стопански риболов и стоварват значителни количества улови да бъдат приоритетно реновирани и приведени в съответствие с изискванията на ЕО законодателството по отношение контрол на стоварването, както и гарантирането на безопасността на храните. Пристанище Созопол е с целогодишна експлоатация от 10 бр. кораби/ над 20 метра дължина са 7 бр. и 3 над 15 метра/. Сезонно там стоварват риба и още 6-7 големи кораба. Количествата стоварена риба са над 3 хил. тона предимно шпроти, което е повече от 60% от уловите на цаца в България целогодишно. Това пристанище е най – близо до риболовните райони, които са на юг от Созопол и са естествен миграционен път на проходните риби и място където пребивава най-често и цацата. Пристанището е с достатъчна дълбочина, широк вход и лесно за маневриране, но е малко и недостатъчно, когато се използва и от туристи. Пристанище Варна-кей Аксаково е следващото по значение, на което в момента домуват двата кораба на Института по рибни ресурси и Института по океанология и заемат цялото място за стоварване. Всички останали над 45 броя кораби между 10-20 метра дължина стоварват по всевъзможни кейови места и нерегламентирани пристанища, като годишните улови на рапани и риба са над 4 хиляди тона.Пристанището в Несебър обслужва на северния кей над 25 кораба до 10 метра дължина и южен кей над 7 бр. големи кораби, като годишно там се стоварват около 1,5 хил. тона риба и рапани. Четвъртото по важност за сектора пристанище е в Балчик, където домуват и стоварват риба и рапани над 20 кораба. Това пристанище обслужва интересите на риболовците на рапани и цаца и други видове риби, където също по приблизителни данни се стоварват над хиляда тона улови. За по-голяма яснота около проблема за пристанищата сме готови да ви предоставим, като допълнителна информация-„Стратегия за развитието на рибарските пристанища в Р България“ разработена от експерти,консултанти от европейско ниво и служители на ДП „Рибни ресурси“ и консултирано от представители на риболовния бранш. Считаме, че рибарските пристанища приоритетно трябва да бъдат финансирани със средства от ЕФР и да изпълнят своята социална и икономическа цел, като предоставят услуги и съответствие със съвременните ЕО изисквания. При сега съществуващите инфраструктури предполагаме, че инвестиции от 5 мил. Евро са достатъчни за всяко едно от рибарските пристанища.
2.Скрапиране на риболовните кораби. Считаме , че средствата предвидени за постоянно прекратяване на риболовната дейност на кораби след тяхното физическо унищожаване/скрапиране/ или пренасочване в друг вид дейност с изваждане от риболовния регистър предвидени във финансовия план на новата програма са изключително малко и трябва да се завишат двойно. Очакваме отново най-голям интерес в тази мярка и насочваме вниманието ви относно факта, че тенденциите в ЕО са такова.
3. Предприятия. Предлагаме средствата предвидени за изграждане на нови предприятия или за реконструкция, модернизация, закупуване на техника и оборудване да бъдат значително увеличени. Наложи се тенденцията този подсектор да се развива най-бързо. В момента по приблизителни данни Р България изнася за трети страни или търгува на ЕО пазара преработени рибни продукти от наша суровина за азиатския пазар над хиляда тона, преработена или замразена цаца за ЕО над 2 хил. тона, почистена и/или преработена пъстърва за централна Европа над хиляда тона, скариди внос от азиатски производители преработени в Български предприятия и продадени в централна Европа и скандинавските страни над хил. тона., преработена сьомга и продадена в западна Европа и на скандинавския пазар над хил. тона. Трайно заети са няколко хиляди работници предимно с ниско образование, които сме квалифицирали във професионално отношение и временно заети такива през сезонно близо още 4-5 хиляди човека. Считаме , че износа на преработени продукти с принадена стойност и създаване на работни места особено на точно определен контингент работници е показател факт, защо трябва да се пренасочат повече финансови средства към този подсектор на рибарството. Няма друг подсектор в МЗХ, който да преработва и продава такива количества експортно ориентирани суровини и хранителни продукти от животински произход извън страната. Като допълнение Ви информираме, че сектор черноморска аквакултура се нуждае от преработвателни мощности и цехове за подготовка и пакетаж на прогнозните количества черни черноморски миди, които съгласно бизнес плановете на проектите по ОПРСР 2007-2013 ще надхвърлят няколко хиляди тона още през тази година, а нашия пазар поема само хиляда тона. Считаме, че доводите ни са само една малка част от аргументите, които могат да ви насочат и помогнат при вземането на решение за поправка на проект на „Програма за развитие на сектор рибарство 2014-2020“ така, че тя да обслужва интересите на бранша, да съдейства за стабилизирането на икономиката на страната, да опосредства по-голяма трудова заетост и да даде постъпления на свежа валута за хазната.
4. Аквакултура. Считаме, че производствените мощности построени в Р България и съществуващи такива са достатъчни при реконструкция и модернизация да задоволят напълно нуждите на страната от видове, които традиционно се отглеждат у нас. Средствата по новата програма трябва да бъдат насочени главно в модернизацията и в добавяне на стойност към продуктите им.
Д-р Йордан Господинов-Изпълнителен директор и Представляващ АПРП БГ ФИШ
