08.05.2018

НАЦИОНАЛНО ПРИЗНАТА АСОЦИАЦИЯ НА

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ – БГ ФИШ

гр. София, бул. “Витоша” № 31-33, ет. 6, тел./факс 02/981 75 89, www.bgfish.com

Изх. №013-23.04.2018.

ДО

Г-н Йордан Апостолов

Заместник Председател на Комисията по Земеделието, храни и гори в НС

• : Предложение за организиране на „Кръгла Маса „ с цел дискутиране на възникнали проблеми при прилагане на законовата уредба регулираща дейността на аквакултурата и предлагане на варианти за разрешаването им.

Уважаеми г-н Апостолов,

През последните години при производството на сладководна риба в акваферми (регистрирани животновъдни обекти) възникнаха няколко конфликтни казуса свързани с прилагането на различните закони имащи отношение към аквакултурната дейност. Считаме, че промяната в нормативната уредба е ключов елемент към развитието на този динамичен сектор, както и за осъществяване на адекватен контрол от страна на държавните институции. За съжаление институциите имащи отношение към сектора са много и разнородни, което е пречка за създаване на възможности за дискутиране на определени въпроси от всички заинтересовани страни и по този начин да се постигне консенсус между рибопроизводителите институциите и създателите на нормативната уредба. Поради това предлагаме, да организирате форум, на които присъстват компетентни лица имащи отношение към прилагането на законите регулиращи аквакултурната дейност на който да се дискутират и обсъдят поставените проблеми. Такава инициатива би спомогнала за създаване на предпоставки за промяна на нормативната уредба и по-този начин създаване на условия за по-добро развитие на сектора като цяло. Въпросите които бихме искали да се подложат на обсъждане са:

1.Проблеми възникнали с прилагането на Закона за Водите. Откази от страна на БД за продължаване на разрешителните за водоползване чрез водовземане от повърхностни води с цел аквакултура. Проблема касае вече изградените класически басейнови стопанства за шаранови и пъстървови риби. Мотивите използвани за отказ от страна на БД са :

-Незаплатени такси за използваната вода за аквакултурна дейност по тарифата и ЗВ от титулярите .

-Неизпълнение на условията по издаденото разрешително.: В издаденото разрешително са вписани текстове от закона като например, че се изисква поставянето на водоизмервателно устройство независимо дали се използва повърхностна или подземна вода. На практика това задължава титуляря дори и да има последвала промяна в законовата рамка за подобно изискване, както и случай на невъзможност за поставяне на такова устройство. На повечето стопанства няма условия за монтиране на устройства, а дори и да се монтират не биха отчитали достоверна информация. Физичния състав на водата (примеси от различно естество), сечението на водопреносната мрежа, както и температурния режим ( замръзване при ниски температури ) на използваната вода в стопанствата са твърде променливи, което би довело до недостоверно отчитане на количествата вода от устройствата. При част от стопанствата водоизмервателните устройства трябва да се поставят в началото на водоснабдителната мрежа( канали), което е извън тяхната собственост и създава невъзможност за охрана. Цената на водоизмервателните устройства е относително голяма и за стопанства които отглеждат малки количества риба това би било изключително висок разход, който дори може да доведе до прекратяване на дейността им. Основната цел за поставяне на водоизмервателно устройство е измерване на количеството вода за целите на изчисляването на сумите по дължимите такси, които аквакултурата съгласно ЗВ не дължи. Бихме искали да отбележим, че изискването за монтиране на водоизмервателни устройства при издаване на разрешителни по ЗВ не се третира еднозначно от различните БД на територията на странатаИмаме данни, че при издаване на разрешителни за аквакултура по ЗВ при наети от рибовъди язовири на „Напоителни Системи” ЕАД и различни общини също не се вписва задължение за поставяне на водоизмервателни устройства въпреки използването на речни води за напълване.

Контрол / мониторинг / на показателите на изпусканата от аквакултурните обекти вода и задължения по процедури за заустване на отпадни води в повърхностни води по ЗВ.

Въпреки, че няма установено различие в показателите на водата ( освен на кислорода, което е минимално и възстановимо) при влизане и излизане от аквакултурни стопанства , при част от тях се издават предписания и условия във водоразрешителните им за откриване на подобна процедура по ЗВ. На практика промените в газовия състав на водата са много динамични и той се възстановява за кратко време след напускането на водата от стопанствата. Промени в количествата на азота и фосфора в резултат на аквакултурна дейност не са откривани. Като цяло увеличаването параметрите на тези показатели се дължи на скатни води попаднали от басейните от близки животновъдни обекти, ниви и земеделски земи. Даже напротив, в проекта „ Фишфарминг” на БДИБР се установява положителен ефект за околната среда от развитието на класическа аквакултурна дейност. Като цяло термина „ отпадна вода” в аквакултурата е много относително понятие. Водата която напуска басейните не може да се смята за отпаден продукт. Водата е жизнена среда за развитие на водните организми и тя се изпуска от басейните с цел улов на рибата в тях.

2. Определяне на защитни нива ( коти ) на водата при експлоатацията на язовирите държавна собственост в които се извършва аквакултурна дейност в садки. В резултат на усиленото използване на водата за поливане на селскостопански култури и производство на електроенергия в част от язовирите се създаде невъзможност за нормално извършване на аквакултурна дейност. Във връзка с това бихме искали да се направят необходимите законови промени с цел защита на аквакултурната дейност както и да се предприемат мерки за по-рационалното използване на водите в язовирите, в които се извършва аквакултурна дейност в мрежести клетки (садки).

3. Времетраене на договорите при отдаване на водоеми различна собственост за аквакултура и създадени пречки пред операторите чрез различни изисквания за поддържане на хидротехническите съоръжения и неадекватен режим на напълване и изпразване през сезона.

4.Проблеми с осъществяване на контрола от страна на БАБХ и нормативната база регулираща аквакултурата. Рибата като храна и живо животно.

5. Липсва нормативна база с изисквания за състава на водата и допустими параметри за различните видове риби отглеждани в акваферми.

6.Формиране на таксите за регистриране на рибовъдни ферми и издаване на документи за транспорт на живата риба. В повечето случай големината на таксата е неадекватна спрямо цената на съответните риби което е предпоставка за избягване на издаването на съответните документи от страна на производителите и последващ контрол.

7.Липса на възможност за упражняване на контрол върху производството и транспорта на риба , както и на нерегистрирани животновъдни обекти.

8. Заплаха от навлизане на екзотични и неекзотични болести по водните животни застрашаващи рибопроизводството у нас.

Липса на нормативна база за регулиране на производствената ( развъдната) дейност в рибовъдството. В Закона за Животновъдството където тази дейност се упоменава, рибата не е включена като обект.Контрол върху производството на риба : Кой на практика контролира ( разрешава) извършването на определена дейност. Разрешаване за отглеждане на определени видове риба ( за хранителни и нехранителни цели). Разрешаване на техния транспорт до други животновъдни обекти, търговски хранителни обекти, разселване в дивата природа и т.н.. – БАБХ, ИАРА, МОСВ и Басейновите Дирекции.Във връзка с по-горе изброеното Ви молим, за съдействие за организиране на среща в най-кратък срок с представители на съответните министерства и ведомства за разрешаване на възникналите проблеми и създаване на възможност за нормална работа на рибопроизводителите.

 

С уважение:

Д-р Йордан Господинов-Изпълнителен директор и Представляващ АПРП БГ ФИШ