02.07.2015

Комисия по земеделието и храните
24/06/2015
1. Изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие Троян относно вредното влияние на орловата папрат.
2. Изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури”.
3. Изслушване на шведския инвеститор „Локъл Пауър”.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2336/steno/ID/3777

П Р О Т О К О Л

№ 24

На 24 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие Троян относно вредното влияние на орловата папрат.
2. Изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури”.
3. Изслушване на шведския инвеститор „Локъл Пауър”.
4. Разни.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията по земеделието и храните. В дневния ред нямаме гласуване, нямаме законопроекти, имаме три изслушвания. Първо изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян относно вредното влияние на орловата папрат. Имаме представители на Министерството на земеделието в лицето на изпълнителния директор на Агенцията по горите инженер Тони Кръстев. Втора точка включва изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури” и трета точка изслушване на шведски инвеститор Локъл Пауър. Ще бъде интересна презентацията. Бих препоръчал, който може, да остане.
Представители на Министерството на земеделието за точка Първа са господин Емил Миланов – началник на отдел в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, господин Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, господин Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителната агенция по горите.
От Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян гости днес са доцент доктор Диян Георгиев – директор, доцент доктор Цветослав Миховски – ръководител на отдел „Ливади и пасища”, асистент Минко Илиев от същия отдел, Радион Букарев – ръководител на отдел „Земеделие и гори” Троян и Ивайло Таслаков – председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област.
Започваме с първа точка. Изпратихте ми един много интересен доклад, с който се запознах. Въз основа на него и на проведени разговори приехме да изслушаме Вашите виждания относно начина, по който да водим борба с орловата папрат. Това което не ми хареса, беше последната страница – финансовите обосновки, защото знаете държавата в какво състояние е. Но така или иначе, добре дошли сте. Имате думата. Заповядайте за Вашето изложение.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Уважаеми господин Председател на Комисията по земеделието и храните, уважаеми дами и господа народни представители. Говорихме за ливадите и пасищата в планинските и полупланинските райони в случая в Ловешка област. Голяма част от тях попадат в „Натура 2000”, други в Централен Балкан. Те нямат нищо общо със себеподобните си в полските райони, поради своята трудна достъпност, до 40 процента наклони, липса на пътища, лоша комуникация, а от там и отдалеченост от селата. Те нямат нищо общо и с подобните пасища и мери в Северна Франция, Белгия, Холандия, Дания и така нататък. Там съм живял дълго време, там е Гълстрийм, там целогодишно тревата е зелена, а животните могат да пасат. При нас това нещо може да става само от Гергьовден до Димитровден. Тук ще Ви предоставя едни снимки, от които е видно, че землището примерно на село Лешница около 1500 декара, 40 процента от тях са обхванати от храсти. На други места в района на община Троян 80 и повече декара са само храсти и гори. На други места няма достъп. Голяма част от тях на сто процента няма възможност да се извършва паша за определен период от време.
За да водим борбата с орловата папрат, която е другият бич, която настъпва постепенно, понеже се разпространяват бързо, борбата трябва да се води в рамките на минимум три години, с два пъти косене, след това две години да се прави престой. Между 20 и 25 лева струва услугата косене. От икономическа гледна точка няма смисъл да си купувам такива косачки. Използвам хора, които имат такива косачки. За да се премахнат храстите, трябват някъде от 40 до 47 лева за специална машина, която струва между 18 и 20 хиляди лева, специален трактор, който има нисък център на тежестта и е високопроходим. Трябват ни най-малко две години, а ние искаме да използваме тези пасища и ливади за паша. Няма начин, когато голяма част от тях са заети с тази папрат. Централен Балкан. Там в местността Беклемето, точно където е проходът, орловата папрат липсва, обаче е заселено с така наречената Сибирска хвойна. Като ученик 1957 г. сме я дърпали така да я вадим, сега голяма част от пасищата е заета с нея. Няма как да пасат животните.
Нашето сдружение е създадено от няколко човека предимно от община Троян. Там има и българи, има и турци, хора които се занимават с животновъдство, имат и друг бизнес, разбира се. Мисълта ми е, да мислим в две посоки.
Такива проблеми има и в целия Европейски съюз. Ще Ви прочета какво пишат нашите приятели от там. Бих желал представители от Вашата комисия да се свържат с такива колеги в Европейския съюз. Ако трябва да се разменят депутати, да се отиде, да се види как се решават тези проблеми. Това е един общоевропейски въпрос. Трябва да се види и за финансирането от страна на Европейския съюз. Господин Христов, не от българския бюджет. Значи, може на Гърция например, един тунел за мечки да им дадат четири милиона евро, а ние тук да не можем да получим някакви пари. Трябва да си ги искаме. Работил съм в голяма френска фирма. Там големият началник, един евреин, ми каза: Ивайло, искам да чуя проблемите Ви. Аз сега искам да Ви ги съобщя на Вас, искам Вие там да им ги посочите. Пари има в Европейския съюз. Трябва малко повече и ние да информираме за нашите искания.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Теслаков, извинявам се. Може ли да бъдете по-конкретни. Ако имате предложения, свързани със законодателната дейност и да ги сложите на масата, защото ние сме законодателна комисия.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Значи, законодателната дейност – като започне да се чисти орловата папрат, трябва да се чисти независимо дали е общинска, държавна или частна. Това е като синия език. Ако ние я чистим, минаваме и границите, няма как.
Другото нещо. Трябва да се предвидят средства и да се направи програма, която да позволява да правим такива неща, да я чистим, независимо дали ще бъде нашето сдружение, дали ще бъде общината, дали ще бъдат частните стопани. Такова нещо, такава програма в момента не фигурира.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз се извинявам, че Ви репликирам, но в Програмата за развитие на селските райони в периода до 2020 г. е приета и да говорим за нова програма, която тепърва можем да приемем, няма как да стане.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Аз мисля, че запазвайки биологичното разнообразие, понеже голяма част от тях, както споменах, попадат в „Натура 2000”, ние може там по тези програми в Министерството на околната среда и водите, в Министерството на земеделието и храните да намерим начин да придвижим този въпрос. В Троянска община 40 процента от ливадите и пасищата са негодни. Този процент ежегодно се увеличава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за изложението. Други колеги от института, искате ли да кажете няколко думи, защото ще дам думата на народните представители след това?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, членове на Комисията по земеделието и храните към Народното събрание. Освен ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие, аз завеждам отдела по фуражно производство, ливадно пасищно стопанство и поддържам екологичното разнообразие. Заставам пред Вас като човек от науката, който более за проблемите, които господин Теслаков преди малко изложи. Аз видях, че точката в Народното събрание, която е дадена на Вашето заседание е само за орловата папрат. Но тук въпросът касае не само орловата папрат, говори се за една купчина инвазивни видове, които превзеха в последните години, поради това че земеделието беше занижено, изпасването от животните също беше занижено, и по този начин се позволи в ливадите и пасищата на нашата страна, не само в Ловешкия регион, да навлязат изключително много инвазивни видове. Вие знаете, че борбата с инвазивните видове и борбата за запазване на биологичното разнообразие в света е една от основните точки, която се води. В тази връзка нашият институт, отговарящ за планинските и предпланинските региони за страната, а Вие знаете, че те са повече от половината от цялата страна, се намират в тези територии. Проблемите, които там съществуват са изключително остри. Затова ги поставяме на Вас като законодатели да се намери някакво решение от гледна точка на нови законопроекти, които бихме могли да подобрим или поне да запазим досегашното състояние. В последствие вече можем да се преборим с тези инвазивни видове. Тук не става въпрос само за орловата папрат. Тук става въпрос за сибирската хвойна, тук става въпрос за амброзията и за още ред други инвазивни видове, които на този етап не създават чак такъв голям проблем, с изключение на папратта и сибирската хвойна в планинските и предпланинските региони. Но рано или късно, ако не се вземат мерки, ще се получат изключително големи проблеми.
Нашият институт до 1995 г. работихме много интензивно с орловата папрат, като използвахме основно химическата борба. Поради причината, че планинските региони са основните вододайни зони на страната, ние взехме решение да не продължаваме тази борба с химически средства, а посредством механични и други комбинирани средства. В тази връзка искам да подчертая, че борбата с орловата папрат особено, със сибирската хвойна също, тя не може да протече за една година. Тя би протекла в продължение минимум на три до пет години. Ние контактуваме с колеги от различни страни на света, най-вече Англия, Франция. Колегите там имат собствени програми. Ние ще Ви ги изпратим на Комисията. Примерно една брошура от Англия, в която се вижда, че минимум пет до десет години се води борба с орловата папрат и в същото време държавата финансира тази борба. Знаем, че в България, поради липса на средства, нещата не са така и няма да станат така, но аз искам само да Ви запозная с едно изследване, което направихме съвсем скоро, като на база на сравнения между 1990 – 2006 г., от когато са последните данни, имаме наблюдения за сибирската хвойна и ще Ви информирам за две неща.
Първо, популацията от житни треви, които са основно преобладаващи в тези планински региони, в един полигон, който сме изследвали чрез аерофото снимки на терен и така нататък, от 1990 до 2006 г. полигонът е от 1315 хектара, точно тази популация от житни треви е намаляла от 491 хектара на 269, което прави 228 хектара само за тази територия. Това по стойност и изражение, професор Станков може да потвърди, се равнява на 74 глави едър рогат добитък, които биха могли да използват тази паша. Вие знаете, че екологичното земеделие всеки го прави предимно в планинските и предпланинските райони.
Аз не искам да Ви убеждавам с още допълнителни данни, с които разполагам. Но факт е, че ако не се вземат превантивни мерки и не се започне борба за недопускане на по-нататъшно разширяване и съответна борба с тези агресивни видове, България ще загуби много ценна територия, а това бих казал са нашите бъднини. Ние нямаме друга територия за земеделие. Както виждате всичката земя първа, втора и трета категория я използваме за гробищни паркове за автомобили втора употреба от Западна Европа и какво остава – само тези планински и предпланински региони.
Нашата молба към Вас е да подемете някаква законодателна инициатива, с която тези въпроси да бъдат решени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Общината?
РАДИОН БУКАРЕВ, Ръководител на сектор в община Троян отдел „Земеделие и гори”: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Общинска администрация се запознахме с материала, който съвсем на кратко господин Миховски представи пред Вас и нашите притеснения произлизат от следните посоки. Всички сме на наясно, че в момента след промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по-точно в чл. 37и, започна отдаване на пасища и ливади от Общинския поземлен фонд на животновъди с регистрирани животновъдни обекти в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. При това положение този процес в момента набира и скорост, тъй като към 10 юли ще имаме ново преразпределение съобразно отсрочката, която беше дадена за стопанската 2015-2016 година. Процесът върви много добре, поне на територията на община Троян, но фактите, с които бяхме запознати от научните работници в института по планинско животновъдство и земеделие в Троян ни притесниха по повод на следното. Ако наистина, а те са хора специалисти, орловата папрат и другите инвазивни видове напредват с такива темпове, то това определено представлява един проблем, да не кажа опасност, с която, колкото по-рано се справим и на която, колкото по-рано се опитаме да се противопоставим, толкова по-рано бихме могли да съхраним целостта на пасищата и ливадите. Изхождам, разбира се, от пасищата и ливадите на територията на община Троян, но както и доцент Миховски каза, всъщност това е един проблем, който излиза извън рамките на конкретната община. Той обхваща цялата територия на страната и се превръща в един национален проблем. В тази връзка община Троян подкрепя инициативата на Института по планинско животновъдство и земеделие, а именно да започне предприемането на мерки по ограничаване разпространяването на тези инвазивни растения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Дами и господа народни представители, заповядайте. Господин Румен Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Това е моята интерпретация. Малко няма да се съглася с твърдението „вредното влияние на орловата папрат”, тъй като по принцип, когато става въпрос за независимо кой представител на флората и фауната, не можем да си присвояваме правото да го категоризираме като вреден, защото ние не сме съдници. Това е само наша гледна точка. По същата причина няма и понятие „вреден дивеч”, има „хищници”. Орловата папрат по принцип е проблемна. И то много голям проблем, най-вече в Балкана. Тя е почти повсеместно разпространена. Защо е проблем? Защото тя е плевел, който развива много мощна коренова система. И надземната маса подтиска и измества полезните треви. Освен това подтискащото действие се дължи и на факта, че в листата на папратта се натрупват фитотоксични вещества, които лесно се измиват от падналите валежи, попадат в почвата и силно подтискат и забавят растежа на намиращите се там семена и треви. Освен това тя е опасна и за консумиране от животните, ако не се лъжа. И то всички видове животни - коне, говеда, свине и така нататък. Някъде я наричат „зелената чума”. Но така или иначе тя е пионерен вид, което значи, че е истинско дете на природата. Появява се там, където не я очакваш, изключително жизнена, начините за борба с нея са много трудни. Има механичен, химичен и биологичен, който у нас не е познат. Механичният се свежда до това да се окосяват терените поне четири пъти годишно и то в периода на вегетация в надземните части, три години поред, което на края води до коренова смърт. Това сме си го говорили за дърветата, важи също и за папратта. Обаче де факто на големи площи то не може да бъде приложено, още повече на тези стръмни терени. В същото време ако попада някъде около сборни басейни и така нататък, това е единственият възможен начин, защото там химически е невъзможно. Така че всички сме наясно, че това е един много устойчив вид представител на флората, с който обаче не знам как трябва да се преборим. Иначе по принцип в лесовъдно отношение папратта се настанява там, където се е престанало да се коси, след което след нея, тя е пионерен вид, както казах, все пак успяват разни по-инвазивни храсти да се настанят, след това влизат първите дървесни видове и ако нямаме интерес от тези площи, имаме търпение, след 50 години въпреки папратта, ще се появи гора. Нашата чел е да запазим пасищата.
Аз обаче не можах да разбера. Проблем че има, има, всички сме съгласни. Но какво се предлага? Ние какво трябва да направим от тук нататък? Как да го решим този проблем? Това е проблем в цял свят. Освен това, затова се отдават пасищата на животновъдите, те да се грижат за пасищата. Единственото разумно, което аз виждам, е да се увеличат субсидиите, тъй като става ясно, че е много трудоемка и скъпоструваща тази операция. Какво друго да направим? Моля да ни насочите, ще бъда благодарен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Петър Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател! Искам да се обърна към нашите гости като член на Комисията по еврофондовете и като човек, който се занимава дълго време с програмите както оперативните, така и Програмата за развитие на селските райони. Сега в момента в другата зала, където трябва да участвам, ще се гледа Програмата за опазване на околната среда. Трябва да Ви кажа, че там е най-голямата трагедия от всичките оперативни програми. Тя е много голяма програма, има около 1 милиард и 400 милиона евро, които трябва да се усвоят. Към настоящия момент вече три правителства, четвърто идва, усвоени са 50 на сто от парите. Това, с което искам да Ви успокоя е, че Програмата за опазване на околната среда е пълен провал. Най-много, ако се усвоят, това ще бъдат 70 процента от средствата. Тридесет процента ще останат неусвоени. И нас ще ни обвинят, че Европейският съюз ще ни разреши да ги използваме следващия период. После ще се върнем на това.
Това което искате Вие е държавна помощ, която няма да бъде разрешена. Искате държавна помощ, която да бъде дадена за справяне с определени плевели, с определени вредители. За Вас са вредители. Няма да бъде позволено. Защото в Европейската комисия са ни гласували опазване на околната среда. Другото е Програма за развитие на селските райони. Там има само два начина, по които можете да ползвате тези средства. Проектите, които се разрешават, са за опазване на лантшафта. Има такава програма, обаче тя е за лантшафта, където има дървесни видове – ябълки и други, изоставени градини и биха дали пари за това нещо. Това което искате Вие да направите, е само със субсидиите, които се дават за пасища и ливади. И нямате условие за ползване на парите, които са за предпазване от ерозия, защото няма ерозия там на земята, доколкото разбирам. Това също е някакъв начин да получите пари. Това което можете да направите евентуално е, да се използват програмите за биологично земеделие. Имате една субсидия за пасищата, имате биологично земеделие. Но аз, доколкото разбирам, Вие искате да превърнете тези терени в пасища, а пък няма животни, няма на каква база да стъпите. Ако имате достатъчно животни, добре, но ако нямате животни…
Така че проблемът с търсене на помощ в Комисията по земеделие и храни, която да помогне за получаване на допълнителни субсидии, е много трудно реализуема. Просто казвам даже, че е невъзможно. Вече са гласувани средствата, с които може да се субсидират такива терени и те са записани в съответната наредба. Аз съм се занимавал със земеделие наистина в равнинни територии. Две, три години човек губи от дадени площи, но трябва пък да печели от други, за да може изобщо да се справи с тази работа. Мисля че е въпрос не на общината, а на частните предприемачи, които биха могли да се справят с този проблем. Защото, ако не си купиш техника, а искаш да използваш някой друг да ти оправи ливадите, винаги ще излиза много трудно за реализация. Не знам дали е правилно, няма ли да е много грубо, господин Председателят да каже, хората да не си губят времето, но Субсидия от държавата много трудно бихте получили поне по пътищата, които на мен са ми известни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, проблемът е и екологически, и икономически за цялата страна. Фактите показват от това изследване от Троян и в цялата страна, където има планински и полупланински пасища, а те са около 54 процента от всички пасища в страната, тази папрат непрекъснато заема все повече и нови територии. Това означава, че някой ако е взел тази земя и се опита да се справи с проблема, остават други земи, общински или каквито и да било, които не си решават проблемите. Тази папрат освен че касае пасищата, касае и горския фонд, а не само поддържането на ливадите и пасищата. Затова може би целта на предизвиканата дискусия е да се погледнат възможностите да се направи едно проучване на цялата страна. Кои са районите. В момента 12 или 14 са областите. Това трябва да го установи проучването. Дали ще се кандидатства по европейски програми за научни изследвания, дали по Лайв плюс, дали по техническа помощ по Програмата за развитие на селските райони, но да се знае какъв е мащабът наистина на този проблем в рамките на страната. Освен това да се предложат методи, които да бъдат използвани, демонстрирани, за да може да се реши конкретно проблема. Пак Ви казвам, това е проблем на територията на цялата страна. Тоест не можем само от тези, които ползват пасищата, да искаме да се справят с проблема. И общините, и държавата, където го има този проблем, трябва да се помисли, защото той създава предпоставки, площите на това растение да се увеличават. Едно изследване, което бях чела е, че всяка година около две хиляди хектара се заемат от тази папрат.
Може би не на последно място, Министерството на земеделието, ако има възможност, даже и теоретически, да постави въпроса, така както е в другите страни например Полша, Програмата за развитие на селските райони, в плащанията да има регионализация по отношение на изискванията за справяне с почистването на пасищата. В Полша например има райони планински и полупланински, където се дава тригодишен период да се почистят, докато равнинните райони Пловдив, Пазарджик, там няма някакъв особен проблем да се справите за една година. Даже да имат средства тези, които са наели пасищата, те няма как в рамките на една година да се справят. Както разбирам за тази папрат са необходими три и повече години постоянство в рамките на няколко пъти в годината. Горе-долу обаче без компетентна научна помощ, без такова проучване, ми се струва, че нито можем да обявим на Брюксел нашите намерения защо го правим, нито можем да защитим каквато и да е било теза в тази посока. Моето предложение е с обсъждането в нашата Комисия да дадем такава насока. Друго нещо е дали ще се вслушат в това, което ние предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова. Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Много моля да формулирате ясно и конкретно какво искате, за да можем да Ви помогнем. Ние сме орган на законодателната власт. Имаме възможност да направим законодателни промени. Но Вие не казвате, за да се справим с това на нас ни пречи еди си кой закон, еди коя си алинея и как да я променим. Единствено господин кметът спомена Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В момента той е между първо и второ четене. Ако там има някакви промени, конкретизирайте си искането, за да можем да Ви помогнем. Така с общи приказки – имаме проблем, помогнете, просто няма какво да очаквате да се случи. Ако става въпрос за пари от Държавния бюджет – към министъра на финансите, ако става въпрос за пари от Европейските фондове – към Държавен фонд „Земеделие” или ръководните органи от оперативните програми, ако става въпрос за законодателна промяна – към нас, за да можем наистина ефективно да работим и да свършим нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова. Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Аз като специалист по животновъдство и човек, който има отношение към тези проблеми, изцяло се присъединявам към предложенията, които правят колегите. Господин Желев много добре обясни как стоят нещата с орловата папрат. Това е точно така. Научно доказано, вредите са огромни. Това е един страхотен паразит ли да го нарека, не знам как да го определя като растителност, нещо което много се множи и борбата с него е много трудна. И механичната, и химичната борба е трудна. В много страни на света този проблем съществува, но в момента като законодател аз трябва да Ви кажа, че съм много затруднен и аз щях да кажа абсолютно същото като госпожа Ахмедова, че ние нямаме готовност на този етап да се произнесем, какво можем да направим. Аз Ви предлагам да помислим много сериозно, да поработим, защото наесен се очаква да внесем отново Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Очакваме да се отворят някои мерки по тази програма за развитие на селските райони. Знаете, една мярка вече е затворена, отваря се сега програмата „Млад фермер”, след това идва Мярка 6.3. Нека да помислим, да видим чрез научни проекти дали е възможно да се направи това. Засега, за момента, ние нямаме отговор, какво можем да направим. И може би трябва да използваме точно този период, да се включваме в програмния период е изключено, защото ние сме вече втора година от втория програмен период, така че това не може да се случи. Мислете, ще мислим и ние като законодатели, какво можем да направим.
Иначе въпросите трябва да бъдат отнесени към изпълнителната власт – към министъра на финансите. Аз не виждам как ще се реши на този етап този проблем. За сега нямаме отговори. Нека да поработим и да го оставим за един по-късен етап. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков. Заповядайте, господин Адамов!
АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, аз имам само един въпрос. Понеже закъснях и съм лаик в областта по отношение на орловата папрат и това което обсъждате, но прави впечатление нещо. Досега някой правил ли е опити да се бори с тази папрат, с този вредител, както го наричате? Евентуално общината има ли някаква практика. Защото, доколкото разбирам, пасищата и ливадите са общинска собственост и ангажимента мисля, че е на общината, нали така? Има ли някаква практика като цяло?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Доцент Миховски, заповядайте!
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, дами и господа за Вашите изказвания. Аз бих Ви подсказал нещата, които ние искаме да видим в бъдеще.
Първо ще започна с това, че в Института по планинско животновъдство и земеделие преди повече от 20 години се водеше много успешна практика за борба с орловата папрат. Главната борба беше с химически средства. Но поради това, че регионът е водосборен, поради това че вече се държи на биологичното земеделие, а не на конвенционалното такова, това нещо го прекратихме. Сега работим наново с други методи, главно механични и комбинирани, с които искаме да видим как стоят нещата. Във връзка с това да Ви подскажем някои неща, аз Ви казвам следното. Ние не се борим за финансиране. Единственото, което искаме, както каза професор Бъчварова, разликата между пасищата и ливадите в планинските региони и тези в полските региони, е много голяма. Значи, получаваш в полския регион едно пасище с едни минимални усилия, почистваш две, три драки, така да се каже грубо, а при нас нещата стоят по друг начин.
Затова ние предлагаме – Вие като законодателен орган да направите така, че примерно две или три години, ако трябва пет, този човек, който е наел тази земя, която е негова собственост или която е общинска собственост, този човек или държава – всички видове собственост, която касае, да направите така, че примерно да няма плащания, ако е арендована земята. Защото тя е като трансгранично замърсяване. Тя няма граници. До тук ако се боря аз, по-нататък тя ще продължи да съществува и пак ще дойде при мен. Или пък да се увеличат субсидиите, за което Вие казахте, че е невъзможно предвид тежкото състояние на финансите в нашата страна. Ние като институт евентуално, и не само ние, а и други институти, да намерим една задача, която да бъде дадена от Министерството на земеделието примерно, за извеждане на един мащабен обект с участие не само на нашия институт, а и с участието на учени от БАН, учени от други страни в Европа, които да финансират един такъв проект и да се наложи един такъв модел, който впоследствие да бъде наложен на териториите на цялата страна. За това се сещам на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Миховски, имам няколко въпроса. Извинете, и аз не съм специалист в тази област. Ако примерно тази папрат бъде почистена в рамките на три години и после се ползва пасището активно, пашата на животните подтискат ли я, как стои въпросът? Тоест може ли после по естествен начин да се поддържат пасищата, ако бъдат почистени веднъж?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Почистването, както казахме, е много труден и продължителен процес. Ние сме установили, че на база на химичната борба, след като бъде премахната, много трудно започва възстановяване на някакъв тревен слой. Обикновено се настаняват коприва, бъз, чемерика – всички агресивни видове, които не са за земеделско ползване, предимно такива. Впоследствие намерихме няколко вида, които са толерантни към тези високотоксични вещества. Колегата каза, че се отмиват в почвата. Ние установихме, че в такава почва порастването на нови семена от културни видове, е много трудно, поради факта, че тези токсични вещества съществуват в почвата. Имаме такива опити и сведения, макар че беше в по-отдавнашен период. Затова аз Ви моля, ако има такава възможност, да финансираме едно ново изследване, което може би ще припокрие част от старите неща, но всичко това би могло да даде някакво ново виждане във връзка тази борба.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбира се, ние ще проведем разговор със Селскостопанска академия. Вторият ми въпрос е, ако тя възложи задачи на Вашия институт, бихте ли могли да обследвате засегнатите територии на цялата страна, не само за територията, която е около Вас примерно? Имате ли такава възможност, научен капацитет, брой хора? Такава задача, ако бъде поставена от Академията, как мислите?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Ако бъде поставена такава задача, ние бихме участвали като част от колектива, който ще участва. Тук има възможност да участват Институтът по ботаника, бившият, който сега се води Институт по биоразнообразие, който има виждането в момента върху цялата страна. Те имат аероснимки. Всичко това би могло да бъде засечено, да се види горе-долу какво е нападението, както казва професор Бъчварова, да се види кои райони са най-засегнати и да се направи едно изследване на две или три места, показни, с които вече да се даде модел за въвеждане в практиката за цялата страна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз смятам, че дебатът, който проведохме беше ползотворен от гледна точка на това, че повдигнахте въпросите, търсим тяхното решение и професор Станков беше много прав. Очевидно е, че с тези промени, които са на дневен ред в парламента, няма да успеем. Наесен ще има отново разглеждане, и то малко по-подробно, на нова Програма на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Мислете в тази посока. Това, което предложи професор Бъчварова на базата на полския опит и на друг опит, дали не бихме могли да направим някаква регионализация на начина на изплащане на субсидии за пасищата и да подпомогнем тези, които работят при по-тежки условия. И общината каза, че работят добре по новата възможност, която се откри за разпределение на пасищата, но проблемът е тези пасища да бъдат достъпни и запазени от тази орлова папрат. Мислим в една посока. Мислете и Вие. На разположение сме ние, народните представители. Ще видим наесен при приемането на закона, с какво можем да бъдем полезни. Благодаря Ви за участието.
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: От името на троянската делегация, благодарим и ние. Продуктивна работа Ви желаем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към Втора точка от дневния ред, а тя е изслушване на представители на бранш рибарство и аквакултури. Те са тук. Заповядайте. Професор Станков внесе това предложение, ние го одобрихме.
По точка Втора от Министерството на земеделието и храните присъстват Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Морско дело и рибарство”, Михаела Велинова – началник отдел в Дирекция „Морско дело и рибарство”, Лидия Рашкова – младши експерт в Дирекция „Морско дело и рибарство”. Освен това тук са и доктор Галин Николов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, доктор Йордан Господинов – изпълнителен директор и представляващ АПРБ БГ ФИШ и съветник на председателя на Комисията по земеделие и доктор Тачо Пашов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите.
Уважаеми колеги, заповядайте!
ТАЧО ПАШОВ, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите: Уважаеми господа народни представители, госпожи и господа, нашето присъствие тук се породи от безпокойствието, което дойде от промяната на Закона за изменение и допълнение в Закона за водите, който мина на първо четене в парламента и бе съгласувано с бранша. По-конкретно искам да кажа, че това което ни безпокои е чл. 192, който се предлага в Закона, предложената такса за замърсяване от аквакултура. Безпокои ни също така и чл. 194, където таксата за аквакултура за замърсяване се определя от произведено количество продукция. Бих искал накратко да кажа относно тази такса, че така, ако се приеме закона, няма да може да проработи на практика. Аквакултурата е много обширно понятие. Аз мога да го съпоставя със земеделието. Аквакултурата включва отглеждането на миди, раци, скариди, земноводни и други такива, които живеят във водата, включително и риба. Искам да кажа, че те не замърсяват водата. Имам предвид мидите, които се отглеждат. Те филтрират, а не замърсяват. Давам също пример с раците, които живеят изключително в чиста вода и промяната на качеството на водата води до тяхната смъртност. Има и други водни организми. Водораслите също. Те поемат всичкия азот и фосфор и така нататък. Даже в някои системи те се използват за пречистване на водата от така нареченото „замърсяване”, което аз по-скоро бих го нарекъл „остатъчни вещества”, тъй като отпадъците, наречени „отпадни продукти” от един процес, са храна при съвсем друг процес. Така че таксата по принцип на тон продукция няма как да се приложи. Също мога да Ви кажа в зависимост от аквакултурата, която отглежда по принцип много организми, формирано на тон произведена продукция, също е невъзможно да се приложи. Давам Ви пример за част от производителите, които дават своята продукция на бройка. Примерно хайверени зърна се продава на бройка. Личинки, това са две, три дне