10.02.2013

Проект
Становище

Относно: проект на закон за изменение и допълнение на закона за храните

Във връзка с инициираната от министерството на земеделието и храните дискусия по проект на решение на министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на закона за храните, браншовите асоциации в хранителната индустрия, поканени за участие в обсъждането, изразяват своите принципни бележки и предложения фокусирани върху текстовете, с пряко въздействие върху сектора, както следва:

I. По отношение обхвата на закона
Целите на действащия в република българия закон за храните в унисон с европейското право и практика, устонвена в държавите членки, са концентрирани върху създаването на норми, правила, контролни и санкционни механизми, които да гарантират защита здравето и интересите на потребителите и прилагането на хармонизираното законодателство в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво (чл.1а). Хранителната индусрия споделя и носи своята отговорност за гарантиране производството и предлагането на безопасни храни и за максимална информираност на потребителя при осъществявания от него избор. Предлаганото с параграф 2 от законопоректа допълнение разширява обхвата на закона посредством въвеждане с подзаконови актове изисквания към качеството на храните. Изразяваме принципното си несъгласие с приемането на подобен подход поради следните причини:
Липсва, а и според нас, е невъзможно да се даде достатъчно детайлизирано нормативно определение на понятието качество, за да може законодателят да делегира регулаторни правомощия на изпълнителната власт в този контекст. „качество е всичко , което задоволява клиента-дори повече от колкото е очаквал.“ето защо, когато се говори за качество на предлагани стоки и услуги две са основните категории, които обичайно се взимат предвид – очакванията на клиентите и възможностите на доставчиците да ги удовлетворят. Именно в динамичния процес на непрекъснато и все по-пълно удовлетворяване на изискванията на клиентите (потребителите) икономическите опреатори в сектора изграждат и реализират своите фирмени стратегии в условията на свободна конкуренция. При комплекса от множество мерки (правила, изисквания и отговорности) по цялата хранителна верига, явяващ се допълнителен към съотносимия за всички останали бизнес процеси, качествените аспекти на произвежданите и предлаганите храни (изключвайки безопасността) са единствената ниша за развитие в бранша. Нещо повече динамиката на промяна в потребителските нагласи, не може да бъде следвана и отразявана адекватно в регулации, поради характера и продължителността на процеса по иницииране, обсъждане със заинтересованите страни, формулиране и приемане на нови норми. В допълнение, предлаганата законовата делегация обхваща институции, които нямат делегирани правомощия в развитието на политиката за защита на потребителите.
Във връзка с гореизложеното не приемаме предлаганата редакция на параграф 2 от законопроекта, като можем да се съгласим със създаването на нов член 2б, при отпадане на думите „качеството и“ и в двете предлагани алинеи. Предлагаме също така на вниманието на министерството на земеделието и храните и на министерството на здравеопазването да разгледат възможността за разширяване кометентността в регулаторния процес посредством причличане и на други институции, имащи отношение към безопасността на храните, вкл. На използваните материали и предмети за опаковки.

Ii. По отношение на регистрационните режими
А) регистрация на транспортни средства
Категорично не можем да се съгласим с въвеждането на изискване за регистрация на транспортните средства използвани за транспортиране на храни, регламентирано с предложените разпоредби на членове от 17б до чл. 17е (параграф 17 от законопроекта).
Въвеждането на изискването за регистрация на всички транспортни средства, с които се извършва транспортиране на храни, вкл. От неживотински произход представлява необоснована и непропорционална мярка, която ще доведе до допълнителна финансова и административна тежест за икономическите оператори в сектора. Предложеният текст на разпоредбата на чл. 17б е формулиран по начин, който предполага наличието на изисквания за регистрация, определени в приложение іі, глава іv „транспорт” от регламент (ео) № 852/2004. Прегледът на цитираните разпоредби еднозначно и категорично показва, че подобни изисквания не съществуват. Пряко приложимото хармонизирано законодателство е поставило изисквания към хигиената на транспортните средства икъм начина, по който се разполагат храните в тях. Изключение от това правило, на база повишения риск, допълнителни изисквания към транспортни средства се определят за специфични категории храни, напр. Изискващи поддържане на температура и само за тях прилагането на допълнителна регулация е възможно оправдана. Нещо повече самият регламент не изключва възможността транспортни средства, използвани за превоз на храни да бъдат използвани за превоз и на други товари. Подобно ограничение е наложено само при превоз на храни в насипно състояние. Освен предоставянето на внинманието на одбх на документи, издавани от други държавни органи по други закони и заплащането на такса се въвежда минимум 37 дневен срок, в който да бъдат извършени проверка, вкл. На място и взето решение преди да може да бъде използвано транспортното средство за превоз на храни, вкл. И пакетирани, където риск от замърсяване на хеаната не съществува. От гледна точка на разпоредбите на в приложение іі, глава іv „транспорт” от регламент (ео) № 852/2004, освен хигиената на транспортните средства следва да се провери доброто им техническо състояние. Далеч сме от мисълта, че бабх трябва да разполага с компетентен персонал за извършване на технически прегледи. Също така, считаме, че в рамките на разглежданите заявления за регистрация/разрешение по чл.12 за извършване на производство и и тръговия с храни, до момента агенцията не е оценявала спазването на изискванията в цитираната глава от регламента. Транспортирането на храните е част от веригата на доставка между биснес оператори с храни и до крайния потребител. В тази връзка считаме, че ако на бабх й е необходимо да създава и води изричен списък с ползваните за превоз на храни транспортни средства, то това може да бъде направено и без въвеждане на нов режим. В рамките на оценката на спазването на изискванията на регламент 852/2008, агенцията инспектира процедурните правилаи записите по тях за установяване на хигена, за създаване на правила за разделяне на храните от другите товари, ако това може да причини замърсяване и т.Н.
Предлаганата регистрация ще въведе двоен, а за транспортните средства с товароносимост над 3,5 тона до троен регистрационен режим в допълнение на изискването на закона за движението по пътищата и на закона за автомобилните превози. При спазването на закона за автомобилните превози на лицензиране и/или регистрация подлежат всички превозни средства с товароносимост над 3,5 тона извършващи превоз на товари, вкл. За собствена сметка.
В тази връзка въвеждането на регистрационен режим на използваните за превоз на храни превозни средства по закона за храните е възможно да се обсъжда само ако съпътстващо отпадне изискването за реигистрация по закона за автомобилните превози, а именно: в чл. 6, ал.3 на закона за автомобилните превози след изключението относно превоза на лекарства, медицински изделия, медицинско оборидване и т.Н. Да се съзададе нова точка 8 със следния текст:“8. Превоз на храни“.
Обръщаме внимание, че предлаганата разпоредба на чл. 17б обхваща всички транспортни операции с храни, с изключение на превоза на бутилирани води, предполагаемо пради факта, че въпросът е от компетеност на друго ведомство. Това предпоставя изискване за регистрацията дори на автомобили, с които се извършват доставки на малки количества пакетирани храни. Редно да отбележим няколко допълнителни аспекта, към необоснованата тежест за бизнес опеараторите, а именно: социалният ефект от прилагането на подобно изискване – регулацията не само ще доведе до повишаване цените на храните за потребителите, но и като допълнителен негативен ефект може да затрудни, а в някои случаи силно да лимитира доставките за малки търговски обекти, намиращи се в отдалечени и/или трудно достъпни населени места. Въпросът с наличието и поддържането на адекватен капацитет също следва да бъде разгледан. На практика бабх може да се окаже втори регистрационен орган с натоварване, аналогично на органа по регистрация по закона за движението по пътищата (кат) и съпоставимо с това на органа по закона за автомобилните превози (иааа).
Оценката на ефекта от подобна разпоредба за малкия и среден бизнес и приносът от прилагането й за постигане на целите на хармонизираното законодателство категорично я характеризира като непропорционална. Липсата на аргументи, които да обосновават регистрацията на средства, с които се транспортират храни с нисък или липсващ риск по отношение гарантиране на безопасността при транспортирането се обосновава и от факта, че за преимуществената част от случаите компетентният орган изисква предоставяне на информация само по отношение на регистрационния талон на пс. Траспортирането на бутилирани води по нищо не се различва от това на другите безалкохолни напитки, на бира, на консервирани полодове и зеленчуци и други пакетирани храни. В допълнение към таксите, които очаква бабх да получи за регистрацията (без да е посочен ефекта върху държавния бюджет – виж. Проекта на доклад до министерския съвет) бизнесът и потребителите ще трябва да платят цената на провеждане на процедура на проверка на място преди възможността да ползва транспортното средство – визираните срокове са 30-дни за проверката и 7 дни за решение /вписване или отказ от регистрация/. До момента не ни е известно да е направена и обявена публично оценка на въздействието от прилагането на подобна разпоредба, каквато считаме за крайно необходима преди нейното приемане.

Б) облекчване на регистрационния режим за предприятията от сектор безлкохолна индустрия
Приветствайки желанието на вносителя да създаде процедура, която да отграничи с по-голяма категоричност и яснота компетенциите на контролните органи и да регламентира съвместното участие в оценката на спазването на приложимите изисквания за т.Н. Обекти с комбинирано производство (бутилирани води и други безалкохолни напитки), считаме, че съществуват аспекти, налагащи допълнително прецизиране и редакция на текстовете на параграфи 11 (по отношение на чл.12е и 12 ж) и 12 от законопроекта. С ал.2 на чл, 12 е се урежда регистрацията на обекти с комбинирано производство на бутилирани води и безалкохолни напитки. Предложеният подход въвежда опредлеляне на органа по регистрация - одбх или рзи - на база „производство с по-голям капацитет“. Неясни са причините, поради които капацитетът на производство е дефиниран за водещ аргумент при определяне на органа по регистрация. Производственият капацитет (логично предопределян и от капцитета на системите за бутилиране) може да бъде изменян без това да налага принципни различия в прилаганата технология, а също така производствените мощности да се натоварват с различен интензитет в пряка зависимост от пазарната конюнктура, сезонния променлив характер на търсенето и др. Аспекти, характерни за производстовто на безалкохолни напитки.Същевременно ал.4 определя попълването от страна на производителя на декларация за производствения капацитет, чието съдържание остава неясно.В допълнение с чл. 12ж се постановява извършване на нова процедура за регистрация за случаите на започване на производство на безалкохолни напитки от обект за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води или обратно. Предвидената нова процедура по регистрация не въвежда облекчен режим за вече регистрирани предприятия. На практика функциониращ и регистриран обект за производство на бутилирана вода, при разширяване на дейността си в дефинираната единна група „безалкохолни напитки и бутилирани води“ с производство на друг вид безалкохолни напитки трябва да подаде заявление до рзи или одбх на база оценка на производствен капацитет за нова регистрация на т.Н. Комбинирано производство. Това на практика представлява повторна регистрация в частта на вече осъществяваната производствена дейност. Логично реално облекчаване на режима би било постигнато на база информиране на органа по регистрация за разширение на дейността, организиране и провеждане на облекчена процедура по разширяване на вече предоставена регистрация в рамките на дефинираната по закона група храни. Според нас трайно и съществено постигане на облекчение в прилагания режим при запазване разделените компетентности е невъзможно. Въпреки това админирираме желанието за сформиране на обединен експертен капацитет при оценка съответствието на производствените предприятия от сектора, чиято дейност попада под обхвата на компетентност на двете институции.

Iii. По отношение на водените регистри за производителите и търговците с храни
1. Предлаганите с параграф 12 изменения на член 14 следва да бъдат допълнени с постановяване на изискване регистрите да бъдат водени не само по групите храни, определени, с т.12 от допълнителните разпоредби на закона, но и по обособени подгрупи. Прегледът на информацията във водените към момента регистри, особено по отношение на храните от неживотински произход показва неотложната нужда от въвеждане и прилагане на унифицирани подкатегории в регистъра на обектите за производство и търговия. Примери в тази насока са предоставяни от нас на вниманието на бабх. При формиране на подкатегориите, считаме за изключително важно използването на регламентираните в законодателството наименования за продуктите, където са определени, а за останалите случаи, използване на широко разпространени понятия, след съгласуване със съответните браншови организации.
2. Допълнително предложение по отношение на регистрите на дистрибуторите на бутилирани води - в допълнение към предложенията за изменение и допълнение на чл. 14, ал.1 , считаме че е необходимо обособяване на отделна категория в регистъра на търговците с води за дистибуторите на води в галони за многократна употреба, които се използват чрез апарати за топла/студена вода. Мотивът за това предложение е пряко обвързан с необходимостта от създаване на регулация и условия за нейното прилагане по отношение на крайния етап от веригата при разпространение на вода чрез апарати за топла и студена вода (диспенсъри). Воденето на обособена подкатегория ще улесни лицата, които възмездно или безвъзмездно предлагат води от галони на крайни потребители да разпознават регистрираните по закона дистрибутори, ще даде възможност за установяване на проследимост и контрол за спазване на изискванията за безопасност без да се въвежда задължение за допълнителна регистрация. Така на практика, чрез обмяна на информация между компетентните органи ще се даде възможност за систематизиране на информацията за обособените групи оператори с бутилирани води по цялата верига. В този контекст, считаме за наложително допълването на параграф 12 от законопроекта с изрично постановяване на задължение за водене на обособена подкатегоря в регистрите на търговци с бутилирани води, а именно търговците на едро и на дребно на води в галони за многократна употреба чрез апарати за топла и студена вода. При липсата на единен орган за регистрация на обектите за производство и търговия с бутилирани води в лицето на министерството на здравеопазването, единсвеният възможен алтернативен подход виждаме чрез допълването на разпоредбата на чл. 14 с нова ал.4 със следния текст „одбх поддържа регистър на търговците на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, включващ обособена подкатегория на търговците на едро и дребно на води в галони за многократна употреба чрез апарати за топла/студена вода.“

Iv. По отношение на предлаганото с параграф 15 създаване на чл. 16б
Като представители на хранителната индустрия не можем да се съгласим с разпоредбата на чл. 16 б, ал.1 която определя лабораторните изпитвания като единствен начин за гарантиране на безопасността и качествените характеристики на проивежданите и предлаганите храни. Ние прилагаме съвкупност от дейности в тази насока, а провежданите изпитвания се явява само една част от тях. Не съществува ограничение в европейското законодателство и практика за начина по който операторите с храни ще извършват вътрешната си оценка за съответствие, вкл. Задължителни изисквания към статута на използваните от тях лаборатории. Европейското законодатлество поставя изисквания към компетентните органи да използват само акредитирани лаборатории за целите на официалния контрол. В тази връзка апелираме за премахване на изискването изпитванията от страна на операторите да бъдат извършвани само в собствени или акредитирани лаборатории. Предприятията от сектора сами правят своя избор на лаборатория и фактът, че техният стремеж да изграждат имидж и да подсигурят в максимална степен отговорността, която носят чрез използване услугите на акредитирани лаборатории, не бива да се поставя като задължение. Липсата на аргументи, обосноваващи предложението може да доведе до мисълта за наличие на успешно лобиране в полза на определен кръг лица. Нещо повече ако изследванията на храни бъдат ограничени само до акредитираните лаборатории то това ще възпрепятства появата на нови. Та нали процесът по акредитация удостоверява компетентността на лабораторията да извършва определен тип изпитвания. Как би могла да се оцени тази компетентост и спазването на изискванията на бдс en iso/iec 17025, ако се изолира възможността лабораторията да финкционира преди оценката й за съответствие. Затварянето на подобен вид омагьосани в кръг ситуации не е единичен случай за министерството и бабх и поради тази причина апелираме за прецизна оценка и съпътстващо становище от националния орган по акредитация преди приемането на каквито и да е разпоредби в този контекст. Конкретен пример е текста „ръководителят на лабораторията в 7-дневен срок от започване на дейността подава заявление до...“. Не сме уведомени, че за седем дни някой и някъде може да създаде лаборатория, да внедри стандарта, да бъде оценен за съответстващ на изисквяанията, вкл. За функционираща лаборатория, да бъде акредитиран и да е в готоност да подаде заявление“.
Също така преди предлагане приемането на подобна разпоредба трябва да бъде оценена възможността за нейносто изпълнение, а именно покрити ли са всички изпитвания, които извършват стопанските оператори от обхватите на акредитация на съществуващите лаборатории и достатъчен ли е техни капаците. Анализ на това какъв е процента на изпитвания, които се извършват в неакредитирани външни лаборатории също трябва да бъде направен. С разпоредбите на ал. 4 и 5 се въвежда уведомителен режим, от който не виждаме смисъл. Регистър на акредитираните органи за оценяване на съответствието, вкл. Лаборатории се води от националния орган по акредитация. При спазване на закона регистърът е публично достъпен на интернет страницата на агенцията. В рамките на контролната си дейност одбх и рзи проверяват на място обектите и биха могле спокойно при тази проверка да акумулират информация за съществуването на вътрешна лаборатория. На база на тези данни и ако преценят за уместно компетентните органи могат да водят списъци.Във връзка с това за единствено релевантен оценяваме текстът, който поставя изискване за осигуряване на достъп до акумулирана от органите информация.

V. По отношение на разпоредбата на параграф 16 за изменение в чл. 17, ал. 3,4 и 5
Дестващите към момента разпоредби имаха за цел установяването на пратньорство между компетентните органи и браншовите организции в сектора за разработването на ръководства за прилагане на добри практики и внедряване на системи насср по подотрасли. За повечето подотрасли на хранителната индустрия подоби раъководства бяха създадени с изключителните или преимуществените усилия на браншовите структури. Въпреки липсата на спзване на духа на разпоредбата за съвместно разработване браншовете предоставяха за оценка на компетнтните органи тези безспорно необходими и полезни за предприятията документи. Предлаганите изменения предопределят самостоятелно разработване на документите от страна на браншовите структури. За това съдим по предложението за добавяне на израза „след тяхното подаване в съответното министерство“. Абстрахирайки се от разпределението на отговорностите по разработване на документите, обръщаме внимание, че утвърждаването им има смисъл само ако документите придобиват признат статут и за двете страни – контролирани и контролиращи органи. В тази връзка бихме подкрепили редакции на разпоредбите, които регламентират статут на ръководствата, като документи, които се използват при извършването на официалния контрол.

Vi. По отношение на изискванията за придружаващ документ при търговията с храни
Не можем да се съгалсим с предлаганото въвеждане на нова разпоредба - чл.17е (с параграф 17) в предложения й вид и не защото сме противници на осигуряването на адекватна информация по хранителната верига, а защото се въвежда изискване за генериране на нов документ в нарушение на хармонизираното законодателство. Регламент 1169/2011 постановява отговорностите и изискванията към стопанските опреатори за предоставяне на информация като определя данните които трябва да фигурират върху опаковката, прикачения към нея етикет или в търговските документи, съпровождащи храните, изпратени предварително или едновременно с доставката. В допълнение отбелязваме, че основният регламент 178/2002 постановява изискването стопанските оператори да имат системи и процедури, за да установят всяко лице, което име е доставило храна, както и всяко на което те са доставили храна, за да предоставят тази информация при поскване от страна на компетентните органи.Тези изисквания, както и данните върху опаковките, етикетите и съпътстващата документация, са въведени с цел установяване на възможност за проследяване на храната по цялата верига при проверка. На практика изискванията за предоставяне на информацията визирана в чл. 17е при поискване от страна на контролния орган са определени с европейското законодателство и ние ги спазваме, като съвкупност от процедурни правила и документирани записи и обозначения на произвежданите от нас храни.
В тази връзка, считаме че националното законодателство не следва да поставя нови допълнителни изисквания за генериране на документ, какъвто не е предвиден в регламента. Обръщаме внимание, че при спазване на разпоредбите на чл. От 34 до 36 от договора е наложена и принципна забрана за всякакъв вид количествени ограничения и мерки с еквивалентен ефект върху търговията с други държави-членки. Всяка национална мярка на държава-членка, целяща да допълни хармонизираната на европейско ниво регулация трябва да бъде нотифицирана пред европейската комисия при спазването на процедурата, определена в директива 98/34/ес. Въвеждането на предлагания документ явно цели облекчаването на контролната дейност на компетентния орган за сметка на допълнителна административна тежест за бизнеса и като такава мярка трябва да бъде оценено нейното въздействие, а данните от оценката представени като съпътстващ законопроекта документ.

Vii. По отношение на забраната за връщане на храна от търговски обекти до техния производител
С параграф 18 по отношение на чл.20, се постановява абсолютна забрана за връшането на храна от обекти за търговия на едро и дребно на нейния производител освен в случаите на обратно изземване и изтегляне от пазара. Остава недоизяснен въпросът как и кой ще компенсира загуби на производителите, напр. В случай на допусната грешка в доставката или при други хипотези, в които въпросните храни съответсват на всички съотносими към тях изисквания. Създаденият към момента регламент и прилагана в ес практика за възможно връщане и последваща преработка на храни след уведомление за случаите и при спазване на процедурите, одобрени от контролния орган е най-удачния регулаторен механизъм и следва да бъде запазен. Освен това, европесйкото законодателство постановява обратно експедиране например съгалсно чл. 3, параграф 7 на регламент 882/2004. Разпоредбата на закона в предлагания вид противоречи на цитирания регламент. Обръщаме внимание на това, че предложената забрана е в противоречие и с разпоредбата на чл. 19 и 20, 21 на регламент 882/2004, предвиждаща специален режим на обработване, вкл. Преработване, повторно експедиране или други подходящи начини.
Съзнавайки мотивите за иницииране въвеждането на подобно изискване, а именно предодвратяване на възможността за злоупотреби с храни с изтичащ срок на годност, и разглеждайки компексно разпоредбите на параграф 18 и 19, хранителната индустрия счита, че понятието „връщане на храна“ трябва да бъде нормативно определено и от чл. 20в да отпаданат думите „производител“, „производителя“.

Viii. По отношение на търговията с храни по интернет
Законопроектът предвижда създаването на обособена глава четвърта „б“, регламентираща търговията с храни по интернет. В тази връзка считаме, че трябва да бъде използван подходът, установен в европейското законодателство, а именно регламент 1169/2011, където са създадени изисквания към продажбите от разстояние, една от формите на които е търговията по интернет. Стопанските субекти, извършващи продажби от разстояние следва да спазват същите изисквания, каквито са постановени към останалите търговци с храни, както и да бъдат санкционирани по същия начин при тяхното неспазване. Те трябва да бъдат регистрирани и за тах да са поддържат записи в регистрите по чл. 14, а не в отделни списъци. В тази връзка считаме, че разпоредбите на глава четвърта б следва да намерят систематичното си място в глава трета – по отношение на изискванията за предоставяне на информация на потребителите и в глава четвърта – по отношение на изискванията за регистрация и т.Н. Примерна редакция на разпоредбата на чл. 23к (параграф 23) в този контекст е: „чл.12 „производство и търговия с храни, включително и от разстояние, се извършва .....“. Аналогично размерът и начина на прилагане на санкции за неспазване на изискванията на закона трябва да е унифициран за всички търговци, т.Е. Да отпадне предложения параграф 39 от законопроекта. В противен случай се питаме поради какви причини и в услуга на чии интереси търговията от нерегистриран обект се предлага да се санкционира с глоба минимум от 5000 лева (параграф 37 – чл.42), а търговията по интернет от нерегистриран обект с глоба започваща от 1000 лева (параграф 39 – чл. 43а).

Ix. По отношение на разпоредбата на параграф 25 – сертификати за износ
Хранителната индустрия настоява за изрично определяне, че сертификатите за износ се издват на два езика, български и английски; отпадането на нелогичното издаване на подобен документ в случай, че в страната, в която ще се извърши внос няма специфини изисквания към храните (отпадане на предлаганата ал.5) и ревизия на ал.6, с която условията и редът за издаване на сертификат за износ да бъдат определени с наредба, приета от министерския съвет.

X. Категорично не подкрепяме изменението с параграф 27 на разпоредбата на чл.27а, ал.4
Предлаганата промяна на член 27а, ал.4 посредством замяната на думата „вноса“ с „получаване на пратката“ противоречи на европейското законодателство и представлява бариера пред свободната търговия с храни в рамките на единния пазар като въвежда необоснован и със значителна административна тежест за бизнеса технически регламент с ограничителен ефект, който в допълнение и по смисъла на директива 98/34/ес би следвало да е обект на нотификация. Вносителят предлага установяване на режим, в контекста на тълкувателните интерпретации на действащата към момента разпоредба и издавани на тази основа предписания на оператори с храни, за предоставяне на уведомления до одбх на ежеседмичен принцип с информация в подписано и подпечатано писмо относно асортимента, количеството, държавата на произход и предполагаемата дата на получаване на пратки с храни, вкл. От неживотински произход, от вътрешнообщностна търговия. В рамките на единния пазар, при спазване на хармонизираното законодателство, са унифицирании изискванията към храните и тяхното производство, преработка и дистрибуция. В допълнение всички държави-членки организират и осъществяват систематичен контрол за съответствие, при отчитане на риска и по унифициран еквивалентен начин в случаи на внос, износ и вътрешнообщностна търговия. На практика изискването за предоставяне на подобна информация би следвало да се претендира и за случаите, в които търговец от едно населено място в страната ще предлага храни на производител от друго населено място в рамките на страната и за улесняване организацията на контрола търговецът, трябва да уведомява одбх за всяка пратка, която очаква да получи от въпросния производител. Съгласни сме, че действащият към момента текст не е коректен и ясен, но категорично носи белези за прилагане на разпоредбата в случаи на внос на храни от трети страни, които ще бъдат пуснати на пазара на територията на една или повече държави-членки и не засяга вътрешнообщностната търговия. Абстрахирайки се от организацията на контрола при внос на храни от животински произход, подоробно регламентирана в хармонизираното законодателство, за храните от неживотински произход дори по отношение на вноса от трети страни са лимитирани прилаганите уведомителни и контролни мерки. (преамбюл 30 и чл.15, параграф 5, чл.16 и чл.17 от регламент 882/2004).
Апелираме за спазване изискването на член 3 параграф 6 на регламент 882/2004, а именно: „само дотолкова, доколкото е строго необходимо за организирането на официалния контрол, държава-членка може да поиска от стопанските субекти, на които са доставени стоки от друга държава-членка, да докладват за пристигането на такива стоки.“ питаме, къде е направеният анализ, че това е строго необходимо и такова ли е положението по отношение на всички храни. В тази връзка въвеждането на подобно изискване вътрешнообщностната търговия на храни от неживотински произход, представлява необоснована и непропорционална мярка. Нещо повече, при достигнатите нива на търговски стокообмен, изпълнението на изискването ще доведе до безпрецедентно натрупване на информация до контролния орган, обработката на която ще изисква значителен ресурс за наличието на какъвто изразяваме основателен скептицизъм. Нито в доклада, нито в мотивите към законопроекта е посочена аргументация на предложената промяна, а както споменахме по-горе поради характера й на технически регламент приемането и изисква провеждане на процедура по нотификация, каквато не е спазена. Внимателният преглед на действащата разпоредба на чл.27а, ал.4 показва несъвършенния опит за възпроизвеждане на разпоредбата на чл.17, параграф 1, второ тире от регламент 882/2004 и аргументирайки необходимостта от редакция, предлагаме отпадането на посочената разпоредба.

Xi. По отношение на единния многогодишен национален контролен план
Подкрепяме допълнението с параграф 30, с което се определят правомощия по утвърждаването му (ако това е възпрепятствало до момента спаването на изискванията на регламент 882/2004). Същевременно обаче отбелязваме, че според нас по-важно е да се регламентира със закона финансовото обезпечаване на неговото изпълнение, което не следва да се извършва на база генериране на допълнителни приходи от страна на стопанските субекти. В тази връзка настояваме за въвеждане на допълнение към сегащното предложение, с което да се уточни, че изпълнението на плана се осигурява в рамките на бюджетите на компетентните органи. Като допълнителна гаранция, считаме, че утвърждаването на документа следва да е обвързано със съгласие на министерството на финансите.

Xii. По отношение на допълненията в правомощията на компетентните органи, предложени с парагарф 31
Разпоредбите на чл.30 от закона за храните определят правомощията на компетентните органи в областта на безопасността на храните, постановени с чл.4, параграф 2, буква д, а именно: законовите правомощия за извършването на официален контрол и за предприемане на мерките, предвидени с регламент 882/2004 считам, че те са определени в необходимата пълнота и по-специално разпоредбата на т. 8 не се нуждае от редакция. Действията при констатиране на несъотвестващи на изискванията храни са определени с регламента, а органите, распективно оправомощени да ги изпълняват (освен правомощията по т.1 – 12, специално внимание обръщаме на текста по т.13 „да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им“) автоматичното добавяне на „материалите и предметите, предназначени за контакт с храни“също е притеснително, най-малкото поради това, че такова не е постановено с регламент 882/2004, че изтеглянеот им от пазара е невъзможно поради ограничения обхват на изискванията - до търговци на едро и липсата на установена система за възможност за проследимост в обема и начина, който е опрделен за храните.Относно участието в държавните приемателни комисии при въвеждане в експоатация на обекти за производство и търговия с храни, същите са определени със закона за устройство на територията и повторението е ненужно.

Xiii. По отношение размера на санкциите
Анализът на предлаганите с параграфи от 32 до 49 изменения в действащото законодателство демонстрира безпрецеднтно завишение в размера на налаганите санции, като за преобладаващата част увеличението е 10 пъти. Съгласни сме, че санкциите следва да имат възпиращ ефект и въпреки това считаме, че предлагана промяна в техния размер следва да бъде придурежена от обосновка, съдържаща анализ на честотата на допусканите нарушения, техния вид и степента, в която застрашават постигането на целите на закона – защита на здравето на хората и интересите на потребителите. Специално внимание бихме искали да обърнем на предвиденото с параграф 38 изменение на чл. 43. Разпоредбата представлява санкционен механизъм за неспазване на пререквизитни изисквания към производството и търговията с храни, а именно прилагане на хигиенните изисквания и добрите практики, системите за управление на безопасността на храните , системата насср, или процедурите, основани на тях. Като пререквизитни задължителни изисквания, тяхното отсъствие не би следвало да доведе до регистрация на обект, т.Е. Липаста е равносилна на извършване на дейност в нерегистриран обект. За констатирани възможни пропуски във вече оценените от контролните органи системи и процедурни правила в регистираните обекти следва да се налагат предписания, които да могат да се обжалват, а неизпълнението им да се санкционира в рамките на чл. 47.
Допълнително прави впечатление, че от предлаганото завишение размера на снакциите изключение е допуснато само по отношение на санкцията за виновно нарушение от страна на длъжностно лице (по чл. 48а от действащия закон). Паралелно с това, в доклада на министъра на земеделието и храните до министерския съвет и мотивите към законопроекта е декларирано, че законопроектът няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, което видимо не съответства на действителността както по отношение на санкциите, така и по отношение на предлаганите режими, по които е предвидено събирането на нови такси. При спазване на действащото законодателство законопроектът следва да бъде придружен с финансова обосновка и оценка на въздействието от новите регулации. Като представители на хранителната индустрия апелираме за стриктно спазване на законодателните изисквания, защото именно наличието на финансови разчети и оценки ще позволи взимането на обективно и информирано решение при спазването на принципа