11.01.2013

ПРОТОКОЛ

от Второто заседание на тематична работна група
за разработване на Програма за морско дело и рибарство за програмен период 2014-2020 година,
състояло се на 12 декември 2012 годна, 10,00 часа
София, хотел „Шератон”, зала „Роял 3”

Заседанието беше открито от г-н Лъчезар Золев, и. д. началник отдел „Програмиране и мониторинг” в дирекция „Европейски фонд за рибарство”, ИАРА.
Заседанието започна с представяне на презентация за изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ (2007-2013 г.) към момента. В презентацията беше отбелязан напредъка в усвояването на средствата от Европейския фонд за рибарство – договорени, изплатени и сертифицирани средства, както и проекти в процес на обработка.
В края на презентацията д-р Йордан Господинов обърна внимание, че отсъства заместник-председателя, който би следвало да води заседанието. Г-н Лъчезар Золев се извини от името на ръководните органи за тяхното отсъствие, като изтъкна причини, свързани с подготовката на Комитета за наблюдение.
Д-р Тачо Пашов също отбеляза, че на заседанието е необходимо да присъства председателят или заместник-председателят, съгласно вътрешните правила на работната група и Комитета за наблюдение не е оправдание двете лица да не присъстват. Също така добави, че отсъстват много от хората, включени в заповедта и ще бъде трудно за гласуване, тъй като няма кворум. В допълнение изрази несъгласие с това, че материалите са били изпратени на работната група в седмицата преди Никулден, която е най-натовареният период за бранша и те не са имали нужното време да се запознаят с тях и да дадат коментари.
Г-н Лъчезар Золев обясни, че на това заседание не се предвижда гласуване, като целта му е единствено да запознае членовете на работната група с процеса по подготовка на следващия програмен период. Относно неподходящия период, в който са били изпратени материалите, обясни, че мнения могат да бъдат предоставяни по всяко време, тъй като мненията на бранша са важни и ще бъдат взети предвид.
Д-р Тачо Пашов отбеляза, че има забележки по представената презентация. Конструктивно отбеляза, че е необходимо да се следи стриктно както изпълнението и договарянето на средствата, така и на самите индикатори – с колко тона се е повишило производството на аквакултура, колко от договорените проекти вече работят, изпълнени, построени ферми. Беше отбелязано, че при отчитане на усвоените средства се включват платените по Гаранционния фонд пари, а според тях в този Гаранционен фонд не са оползотворени пари от бранша.
Друга забележка по презентацията е, че в нея се споменават изразите „интересни и не толкова интересни” мерки. Според него няма такова нещо, а по-скоро управляващите органи на Оперативната програма не са създали предпоставки хората да кандидатстват по тези мерки. Интерес има и то голям, но просто хората не виждат как да кандидатстват, понеже има недостатъци самата Оперативна програма и наредбите. По-важно е да се изчистят грешките в досега работещата Оперативната програма, за да не се заложат в следващата.
Д-р Пашов отново отбеляза, че тях ги интересува изпълнението, какво ще се заложи в тази Оперативна програма като цели, с колко ще се повиши аквакултурата, морската, сладководната, преработката и т.н. С колко се е повишила до този момент като тонаж, колко договори са сключени, колко от изпълнените договори са заработили, защото според тях има изпълнени договори, но те продължават да не произвеждат риба.
В дискусията се включи и г-н Иван Димитров, който допълни, че когато се говори за следващия програмен период ще трябва да се стъпи на сегашния, който се отчита. Той отбеляза, че при програмирането на настоящата Оперативна програма са предлагани конкретни мерки, за да не се стигне до сегашното положение, само че тези мерки не са били отразени. При разработването на новата програма трябва да се направи анализ. Според него в настоящата програма неправилно са разпределени средствата по оси, а както се вижда интересът е към Ос 2, а не към мерките от общ интерес (Ос 3). Обърна внимание, че трябва да се акцентира и да се изведе като основен приоритет рибовъдството. Г-н Димитров уточни, че трябва да се изяснят понятията – „риболов”, „аквакултура”, „рибовъдство”. В допълнение той също обърна внимание на отсъствието на председателя и заместник-председателя на Тематичната работна група. Според него по-важното е не отчитането на един привършващ отчетен период на Комитет за наблюдение, а залагането на изискванията за новия период.
Г-н Лъчезар Золев обясни, че е важен и новият период, но е важно отчитането и на предходния. Относно изпълнението на индикаторите добави, че се изготвя анализ, който ще бъде качен на сайта на Тематичната работна група, като всички членове ще могат да се запознат както с изпълнението на индикаторите, за да може да се изведат заключения и на тази база да се върви напред.
Д-р Йордан Господинов отбеляза, че тази програма не е изпълнила основната мярка – да изгради пристанища в България и попита какво става с парите по Ос 3. Попита и как се е изчерпал ресурса по мярка 2.6.
Относно пристанищата, г-н Лъчезар Золев обясни, че има два подадени проекта от община Бургас и община Созопол за реконструкция на пристанища. Общата стойност на двата проекта е малко над 20 милиона лева. Към момента те се разглеждат, като до края на годината най-вероятно едното от пристанищата ще бъде одобрено и реално ще започне неговото реализиране. Относно мярка 2.6. допълни, че към момента не може да даде точна информация кои са предприятията и как е изчерпан ресурса, но може да се направи анализ, който да бъде представен.
Г-н Нелко Йорданов също се включи в темата за пристанищата. Според него проектите за пристанища са се забавили заради проблема с ДДС. Освен това повдигна въпроса и за създадената към Министерство на земеделието и храните фирма „Рибни ресурси” ЕООД, чийто приоритет и в чийто актив е трябвало да бъдат включени определени пристанища, като идеята е била това да бъде държавна политика и да се инвестира в точно определени пристанища, защото по Южното и по Северното Черноморие има нужда от изграждането на такива.
Д-р Йордан Господинов допълни, че има европейски изисквания за хигиенни норми за стоварване на риба и водни животни. Също така добави, че в България има две места където се стоварват основно риба и водни животни. Едното е Созопол където се стоварва 80 % от улова в Черно море.
Второто място където се стоварва улов от Черно море, това е във Варна. Основните улови от рапани се стоварват във Варна. Там са ситуирани предприятията.
След края на дискусията, г-жа Мария Карайотова изнесе презентация за стратегията на Европейския фонд за морско дело и рибарство, тематичните цели, както и приоритетите и мерките на Програмата за морско дело и рибарство. Представени бяха три варианта на приоритети и мерки, които бяха разработени от Управляващия орган единствено на база изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”. След края на презентацията г-жа Карайотова покани присъстващите членове да споделят и тяхната визия по представените приоритети и мерки.
Г-н Иван Димитров започна дискусията отново с необходимостта от изясняване и разграничаване на понятията („риболов”, „аквакултура”, „рибовъдство”). Неговото предложение е Управляващият орган да се спре на вариант за оси и приоритети, в който риболова и аквакултурата да бъдат в отделни оси.
Според него като приоритет трябва да се сложи аквакултурата и рибовъдството – да се облекчат условията за подпомагане. Добави, че докато има природен ресурс всеки ще се насочва към него да го лови, защото е много по-лесно и по-евтино да се лови онова, което природата е създала, отколкото да се създаде нещо, където усилията и средствата са многократно по-високи. За да се насочи интересът към производството, това означава да има съответните мерки, които да подпомагат това производство и да стане интересно. Само по този начин може да бъде намален натиска върху естествените ресурси и да се запази на т.нар. морска среда.
Г-жа Стела Динкова отбеля, че в презентацията са били представени шест приоритета, но според нея те трябва да се намалят, да бъдат обединени. Добави, че този документ трябва да бъде обсъден на всяко ниво, за да бъде качествен документ. Трябва да има възможност за обсъждане, за дообработване на всички нива. Г-жа Динкова пое ангажимента, след като получи мнения на техните структури, да ги изпрати на членовете. В допълнение попита какво се случва с неусвоените пари, с правилото „n+2”.
Г-н Лъчезар Золев допълни, че представеният документ е чернова, върху която всички могат да работят и се очакват коментари и предложения от всички заинтересовани страни. Относно правилото „n+2” обясни, че има загуба на средства от бюджета за 2009 година и те вече са приспаднати автоматично. За тази година все още се полагат усилия да няма загуба.
В дискусията се включи и г-н Илиян Пламенов, който обясни, че подкрепя коментарите на представителите на бранша относно разграничаването на рибарство, риболов и рибовъдство. Относно предложените мерки и приоритети обърна внимание, че те трябва да са свързани с анализа на грешките и трудностите, които са били през настоящия програмен период, да се види къде са били трудностите пред браншовите организации, пред самите рибовъдни организации, самите рибари, за да не се допускат неработещи мерки. Беше подкрепена идеята през новия програмен период да се даде приоритет на рибовъдството във вътрешните водоеми, тъй като там е сигурно, че няма да има улов от чуждестранни рибари, какъвто проблем понастоящем съществува в Черно море.
Г-н Свилен Колев зададе няколко въпроса. Първият беше свързан със сумата, която ще се защитава за следващия програмен период. Вторият въпрос бе насочен към представените предложения за приоритети и кой вариант се защитава от останалите страни-членки и на какво ще се наблегне през следващия програмен период, за да се защити позицията на страната, специално в тази сфера. Последният въпрос бе свързан с размера на средствата, които евентуално могат да бъдат загубени към края на годината.
Относно предполагаемата загуба, г-н Лъчезар Золев отговори, че по настоящи данни тя е около 7 млн.евро.
По отношение на сумата, която България ще получи за предстоящия програмен период, г-жа Мария Карайотова обясни, че все още няма яснота. По отношение на разпоредбата, която залага критериите за разпределянето на средствата, все още няма постигнат общ подход. Неофициалните уверения от Комисията са, че сумата ще бъде същата, както през настоящия програмен период. Но трябва да се има предвид, че ако ние заложим Интегрираната морска политика при споделено управление и тя бъде включена в новата програма, евентуално би имало увеличение на средствата. По отношение на представените варианти обясни, че са национални, всяка държава определя своите приоритети и мерки, които трябва да са на базата на това, което залага Европейския фонд за морско дело и рибарство. Спомена, че на предишното заседание бяха обсъждени преговорите, които се водят в рамките на Съвета и бяха представени някои от нашите основни позиции, като рибовъдството е един от основните приоритети.
Г-н Свилен Колев пожела да доуточни, че ние трябва на национално ниво да знаем какво искаме да постигнем, да се опитаме да го защитим пред останалите страни-членки и на тази база да си определим бюджет. Също така допълни, че е необходимо да се изяснят критериите, на базата на които се определя сумата и да имаме твърда позиция по тези критерии.
Г-жа Мария Карайотова обясни, че имаме позиция, която защитаваме.
Д-р Тачо Пашов изрази мнение, че няма държавна политика в областта на рибарството. Държавната политика е нещо, което се формира, независимо дали има европейско финансиране или не, това е което искаме да бъде постигнато в тази сфера. В тази сфера има разработен Национален план за развитие на рибарството в България. Според Закона за рибарство и аквакултури изпълнителният директор на ИАРА е длъжен всяка година да докладва за изпълнението на този план. Този план е създаден, с цел да бъде определена националната политика в областта на рибарството. В допълнение обясни, че при създаването на настоящата Оперативна програма е задал въпрос на представителите на Комисията защо са решили да дадат 106 млн. на България. Отговорът на представителите на Комисията е бил, че България е подала като информация такива статистически данни, колко риба се произвежда, колко риба се лови. Въз основа на това, което е произведено и добито, те са преценили, че тази сума е достатъчна, за да бъде преструктуриран сектора.
Д-р Пашов отново пожела да се върне на критериите, за това как се определя колко пари ще вземем. Основният критерий е статистиката, която се подава от ИАРА всяка година - колко риба се произвежда, колко се улавя, колко се разтоварва. Д-р Пашов изрази мнение, че статистиката не е на подходящото ниво. Също така трябва да се обърна внимание и на Междинната оценка на Оперативната програма. Д-р Пашов отбеляза, че преди не се е правило разграничаване на проекти от нови лица, влизащи в аквакултура, от проекти на лица, които имат пет-десетгодишна история, както и проекти с малки финанси за 5-10 хиляди лева, както и проекти за милиони, всички минаха през една и съща процедура. Много е важно, че в този регламент това нещо е разграничено – има изискване нови ферми с бизнес-план и след доказване на жизнеспособност. Борбата е била банките, финансовите институции да определят дали този план е жизнеспособен и в момента ги определят и затова тези проекти не се изпълняват.
Д-р Пашов заяви, че може да се предложи нещо да реши форума евентуално, защото също не е много ясно какво решава и гласува форума, защото ако ние гласуваме нещо против, в регламента не е разписан вътрешния правилник дали това ще се приеме или не, както е станало и с миналата Оперативна програма. Тя се е гласувала няколко пъти и това което е заминало в Брюксел е нямало нищо общо с това, което се е гласувало в работната група.За пример, д-р Пашов даде, че при предишната ОП в работната група се е гласувало, че асоциациите имат право на глас в комитета, изведнъж се е приело в Брюксел, че асоциациите нямат право на глас в Комитета за наблюдение.
Що се отнася до „увеличаване потенциала на обектите за производство на аквакултури” д-р Пашов искаше отново да отбележи, че една от причините хората да не кандидатстват е, че се е искало обезателно всички проекти да са обвързани с увеличаване. Има обновяване и модернизация, което не е обвързано с увеличаване капацитета на обектите за аквакултура.
Д-р Пашов отбеляза, че когато се залагат критериите, трябват цели, оттам нататък се залагат индикатори за изпълнението на тези цели. Когато са ясни тези цели, се знае колко пари има, залагат се целите и не достигат финансите, естествено целите трябва да са по-малко. Той е „за” разделянето на рибарството и аквакултурата, защото неминуемо ще възникне финансовия конфликт. Конфликтът ще е само финансов, защото средствата няма да са много, когато започнат да се изчерпват ще възникне конфликт, когато са обединени в една ос ще възникне конфликт кой ще е с приоритет и кой не.
Д-р Пашов отбеляза, че когато говорим за аквакултура, имаме и морска аквакултура. Един от недостатъците, който го пише в Междинната оценка – не са заложени индикатори за развитие на аквакултурата, морска, и сладководна и с пет проекта на морската аквакултура, по няколко стотин тона миди са се изпълнили индикаторите. Когато залагаме целите, трябва да разграничим, какво целим с морската аквакултура, дали това нещо е осъществимо и как ще развием сладководната аквакултура и там също да се заложи някакво финансово разграничение.
Д-р Пашов отбеляза, че няма слаб интерес, Управляващият орган на Оперативната програма не е създал предпоставки тези хора да кандидатстват. Тук веднага се задава един въпрос – колко срещи е провел Управляващият орган с производители на аквакултура. В България няма орган, който да определя политиката в областта на рибарството и към който да се обърнат рибовъдите и рибопроизводителите. Изпълнителната агенция по рибарство има две основни функции – изпълнение на Закона за рибарство и аквакултура и управление на средствата от фонда за морско дело и рибарство. Д-р Пашов отбеляза, че в министерството няма кой да говори с тях, те пишат в министерството, което препращат писмото в ИАРА, а те казват, че това не е техен проблем. Това е основен проблем при кандидатстване по тази програма. Другият проблем е с договорите и концесиите.
По отношение на риболова във вътрешни водоеми и по поречието на р. Дунав, д-р Пашов отбеляза, че за да го включим, първо трябва да знаем колко риба се лови в р. Дунав. И статистиката трябва да е получена, да се види за последните 5 години как се движи риболова. Какви риби има в р.Дунав, колко е важна за нашия пазар, търсят ли се, не се ли търсят, кое е ценното на тази река. Другите мерки - мерки за опазване на общественото здраве, мерки за хуманно отношение към животните, са изключително обвързано с държавните институции. И в предния програмен период се е оказало, че в Българската агенция по безопасност на храните няма човек, който да разбира от тази програма. И се връщаме на факта, че при мерките от общ интерес има проблем с ДДС-то.
Д-р Пашов отбеляза, че те са за разделянето на аквакултурата, което означава, че за тях третият вариант отпада, първи или втори вариант, като искаме да се разграничат рибарство и аквакултура, и за самата аквакултура да се поставят цели за развитието на морската и сладководната. Но целите да се поставят не като лозунг, а да се направи анализ от компетентни хора. Трябва да се създават предпоставки за проекти, които след това ще изкарват риба, към хора, които са работили в бранша и знаят какво вършат. Да се направи разграничение, да се направят облекчения за хората, които са работили в бранша, то е заложено и в регламента. Д-р Пашов благодари за вниманието.
Д-р Йордан Господинов заяви, че трудно е тръгнал разговорът тази сутрин, но иска да подчертае, че бизнесът е вечен, държавните служби може да се преструктурират, но бизнесът не трябва да губи от това нещо и още по-малко да губи европейски пари заради невъзможността при създалата се ситуация да се усвояват достатъчно от европейските фондове. Това което иска да допълни е, че в България действително от ден на ден сивата икономика се развива с огромни мащаби и това не зависи от частния бизнес и асоциациите, а зависи от официалния орган, който контролира риборазвъждането, риболова и първата продажба, защото иска да подчертае за неосведомените – до там се простират компетенциите на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Жалко е, че на този форум тръгва да се прави един документ, а ги няма основни институции и компетенции на хора, които могат да помогнат и трябва да присъстват, а именно – няма представители на науката, няма представители на Българска агенция по безопасност на храните. Много е хубаво, че тук са представителите на екологични организации, общини, те са много важни, имат добрата идея да го направят, но не всички имат достатъчната компетентност да го направят. Проблемът е, че ги няма хората, които трябва да са тук.
Проблемът е в сивата икономика, която продължава да се задълбочава и България едва ли ще може да усвои някакви средства. Д-р Господинов предполага, че не може да се каже колко обекта за сладководно рибовъдство има регистрирани в България. Той също се затруднява, защото обикновено регистърът е недостъпен по ред причини, които не са в софтуерния специалист, а най-вероятно така е разпоредено. Д-р Господинов отбеляза, че в България има около 6 хиляди водни обекта. Д-р Господинов каза, че от тези около 6 хиляди водни обекта, само около 700 фигурират в регистър. Светът има две основни нужди – енергия и белтък. Няма да се занимава с енергията, макар че програмата дава възможности за добиване на зелена енергия. Д-р Господинов отбеляза, че истината е, че те произвеждат белтъка, особено ценен, особено безопасен, рибите от нашите географски ширини не носят заболявания, които са опасни за хората. Трябва да се направи всичко възможно за това, което света иска, защото на ден населението на земното кълбо нараства със 140 хиляди жители, тези хора се научиха, че не е добре да ядат само топка ориз, а могат да ядат и месо на животни и риби. И във всички случаи трябва да се акцентира върху това, което Европа иска – да се развива аквакултурата и също да имаме определена насоченост към екологичния подход, запазване на морето и водните площи. Д-р Господинов отбеляза, че тук има представители на Министерство на екологията, той не иска да изземвам техните функции, но мисли, че може да се насочи в тази посока разработването на документа.
Д-р Господинов заяви, че тази оперативна програма ще си замине, колко пари ще се усвоят – накрая ще стане ясно, но във всички случаи се толерират доста стопанства, които произвеждат видове, типични за нашите географски ширини. За тях притеснението е, че може да се предизвика свръхпроизводство. ИАРА твърдят, че няма да има такъв момент, няма лошо, дали ще има свръхпроизводство или не, това ще определи пазара и предполага, че като има много производство ще паднат цените, което ще има социален ефект. Д-р Господинов отбеляза, че истината е, че като развиваме нещо трябва да имаме пазарна насоченост и иска да обърна внимание на това, че трябва да се заложат параметри, критерии, цели за биологично производство в средата на аквакултурата. При условие, че в България преди 20 години рухна химическата индустрия, при условие, че мониторинга, който по една или друга причина не е получен, но така или иначе показва, че нашите води са добри, много добри и стават все по-добри на базата на това, че се построиха доста пречиствателни станции, ние трябва да използваме момента и да преминем към биологична аквакултура, там където можем. Разбира се, това е труден момент, има сертифициращи органи, които ще го направят, но не може да не го залагаме като критерии. В България от цялата хранителна индустрия, с изключение на закваската за кисело мляко, в сектор „Рибарство” е най-големият износ на хранителни продукти за най-скъпите, най-претенциозните пазари, каквито са южнокорейския и японския. Д-р Господинов иска да каже, че притежаваме един перфектен преработвателен сектор, притежаваме около 10-12 хиляди специалисти, работници, нискоквалифицирани, висококвалифицирани, които работят в този сектор, притежаваме една суровина от морето, която е враг на морето, защото изяжда мидите. В момента чува, че ще се налага такса за улов на рапани. Този сектор ще продължи да се развива, въпреки някои обструкции, които се получават. Д-р Господинов иска да каже, че с нехайството на държавата, с немодернизирането и извеждането на рибарските пристанища рискуваме да имаме проблеми и в по-нататъшния период. Нищо не чух за това как ще продължи изграждането на пристанищата. А така разписани някои документи попречиха на бизнеса в този четиригодишен период да се развие и да излезе на европейско ниво. Още повече, че ние изоставаме с по-късното си влизане в Европа и абсолютно съм убеден, че наистина асоциациите са били толерантни и продължават да са толерантни и затова ще помоли да се съобразяваме изцяло с регламента и да не разписваме документи, които противоречат на регламента, защото много скоро съгласно европейското право много скоро ще започнат да завеждат дела за пропуснати ползи. Така че държавата има интерес да се развива сектора, а това може да го направи заедно с бизнеса. Бизнесът се ориентира на пазара, той продава. Д-р Господинов потвърди думите на д-р Пашов, че през годината съм написал най-малко 15-20 писма до ИАРА,а дали имам и един-два отговора.
Г-н Золев благодари за изказванията и помоли те да бъдат по-кратки, тъй като има още една презентация.
Г-н Нелко Йорданов отбеляза, че тази чернова е изготвена на база заявен интерес, финансовия отчет, който се прави и на база препоръките на Комисията и попита къде е обстойният анализ, който трябва точно и ясно да покаже проблемите в сектора, който трябва да нареди приоритетите на самата държава, за да може да се изготвят и самите насоки, по които ще се работи? Г-н Йорданов подкрепи мнението на колегите от асоциациите за разграничаването и развитието на аквакултурата. Като подчерта, че не бива да се подценява Черно море като възможност и обект, в който може да се развие аквакултура, не само производство на миди. Много добре да се разграничи Черно море от вътрешните водоеми. Това ще даде възможност и на двете страни да използват средствата определени за съответните приоритетни места. Трябва да се направи и друго важно разграничение, обвързано с друга нормативна уредба, разграничаване на промишлен и крайбрежен риболов. Цяла Европа го прави, само в България не се говори за това нещо. Има си поминък, който съществува и ще продължи да съществува, но който за съжаление се унищожава с новите промени в Закона за рибарство и аквакултури. Това е също много важен въпрос. Коментира мнение на заетите в сектора. Няма никъде обстоен анализ и статистика на ситуацията към момента. В Европа има редица документи, които коментират въпроса как да бъде разграничен промишления от крайбрежния риболов, на база капацитет на структурата на фирмата, на база усвоен улов, на база брой хора, редица параметри, по които това нещо може да се направи. При нас всичко се таксуваме като промишлен риболов. Г-н Йорданов припомни, че съществува една организация, която се казва ФАРНЕТ и България има географски представител в нея ФАРНЕТ, и неговото място е на този форум.
Г-н Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие обясни, че по отношение размера на средствата за следващия период коментира не трябва да се правим на глухи и на слепи, техни представители, участвайки в различни форуми български и международни, чуват следното: а/ че средствата за следващия период ще бъдат същите – от представителите на ГД „Регионално развитие” където са фондовете, които работят с България; б/ ще бъдат по-малко и третата възможност в/ няма да има такива. Вторият важен момент за тези, които ще искат парите за тази програма. Пак от Главна дирекция „Регионално развитие” се знае, че около 20 % от парите, които ще се дават трябва да са оформени като мерки за борба с климатичните промени или поне да са формулирани така. Ако не се съобразим с това изискване, няма да си защитим програмата и критериите. Третото, което е видял в презентациите и коментирал с колегите си е, че темата за общественото здраве, околната среда, натиска върху живата природа трябва по някакъв начин да бъде свързана с темата за промишлено замърсяване на вътрешните води и на морските води, което вече е факт, особено с увеличаването на някои производства например в минерално-суровинната промишленост. Г-н Иванов даде пример с живата риба в р.Тополница - като се е отворил един от преливниците на язовира, арсена и тежките метали, наслоявани с години и няма риба няколко месеца. Г-н Иванов обърна внимание на промишленото замърсяване и опазване на околната среда и общественото здраве. Ако критериите, за които става дума като причина за усвояване на средства за следващия период бъдат формулирани без да бъдат обосновани с трите важни документа от 2012 година, няма да ги получим. Стратегическите документи трябва да присъстват в нашето искане, в нашите критерии. Едното е Доклада за глобална устойчивост от началото на 2012 година на ООН, второто са документите от Европа 2020 и третото са документите от срещата в Доха. Нашите критерии с исканията трябва да бъдат обвързани с текстове от тези стратегически документи, за да имаме повече шансове.
Г-н Йордан Господинов попита защо одобрените проекти за пристанища не са качени на сайта? Г-н Золев отговори, че е обяснил, че са входирани проектите за две пристанища и най-вероятно до края на годината ще бъде одобрено едно от пристанищата.
Г-жа Мария Карайотова направи презентация за проекта за изработване на стратегическите документи, който бе одобрен на 8 ноември. Проектът се финансира се по „Техническа помощ” от Оперативна програма 2007-2013 година, като включва четири основни стратегически документа: Многогодишен национален стратегически план за аквакултурата в България, Програма за морско дело и рибарство, Предварителна оценка на програмата и Стратегическа оценка на околната среда. Бяха представени сроковете за подготовка на всеки един от документите и подробно техните елементи.
По отношение на самата Програма за морско дело и рибарство ще се стартира със социално-икономически и SWOT-анализ, който естествено ще бъде основата за разработване на цялостната стратегия на програмата и това, което направихме като изводи от изпълнението на сегашната програма ще бъде част от този социално-икономически анализ.
Г-н Йордан Господинов попита дали е тук фирмата, която ще пише Оперативната програма. Г-н Золев поясни, че към момента все още се одобрява тръжната документация, в момента е в Министерство на земеделието и храните, като първостепенен разпоредител. След това ще бъде пусната обществена поръчка. След провеждане на обществената поръчка, фирмата-изпълнител, която бъде избрана ще присъства на всяко заседание на групата, като се надяваме да разработят нещо, което отговаря на нужди на сектора. Ще има възможност да се контролират на всеки един етап.
Г-н Илиян Пламенов зададе въпрос относно възможностите за отглеждане и развитие на генетично изменени риби и водни организми - по коя мярка и по кой приоритет това би могло да се случи, съгласно проектите на документи, които са представени на работната група.
Г-жа Славейкова от МОСВ отбеляза, че не мисли, че изобщо трябва да се коментира подобна тема, тъй като в момента се изключва вариант за отглеждане на такива организми и попита какъв всъщност е подтекста на този въпрос.
Г-жа Мария Карайотова поясни, че за цялата аквакултура, която ще се произвежда и ще получи финансиране по Европейския фонд за морско дело и рибарство, има изискване да се спазва европейското и национално законодателство. В областта на аквакултурата има доста сериозно законодателство относно качеството на продуктите.
Г-жа Славейкова поясни, че в нито един от европейските документи, които се приемат, те са със срок 2020 година, никъде до момента не се предвижда отглеждане на генетично модифицирани организми.
Г-н Золев обясни, че към документите, които сме изпратили, сме направили и предложения за подгрупи и тъй като няма да имаме време да дискутираме всеки един представител къде и в коя подгрупа ще се включи, помоли да бъдат разгледани. Ако някой счита, че някъде допълнително може да се включи, ако счита, че не сме точни, може да ни поправите.
Г-н Роберто Маринов от Министерство на труда и социалната политика: благодари за организацията и предложи да се направи една индикативна таблица, която да бъде график за 2013 година. Представители на тяхното министерство не фигурират в нито една подгрупа, докато представители на МИЕТ, на Министерство на транспортна има, така че биха желали да бъдaт включени. Неговото мнение е, че най-добре представители на МТСП биха могли да се впишат в третата група, която ще обсъжда прилагането на воденото от общността, „Местно развитие”. Г-н Маринов обърна внимание и на обученията, защото сега с Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програмата за развитие на сектор „Рибарство” трябва да се направи нужната демаркация, както между двете програми, така и с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Г-н Маринов попита дали тези подгрупи ще имат отделни заседания и ще има ли направен график за тяхната работа през идната 2013 г.
Г-н Золев поясни, че точният график за следващата година за заседанията ще имаме след като проведем обществената поръчка, да имаме избран изпълнител, за да може неговите представители да присъстват на всички заседания, да могат да чуят всички мнения и становища, които се излагат тук.
Във връзка с подгрупите, е възможно е да сме пропуснали някой и да не сме го включили и помоли да изпратим по имейла къде бихте желали да се включите. Г-н Золев заяви, че е имало няколко срещи, които са били в Министерски съвет по повод демаркацията и там сме разбрали, че нямаме застъпващи се мерки, но ако предвиждате да правите работна група е хубаво да бъдем включени, за да може да дискутираме тези неща.
Г-н Маринов поясни, че на по-късен етап и за това трябва да се помисли, защото в момента се прави необходимата демаркация м/у програмите, като обученията по код 62 за Селско, горско и рибно стопанство от Списъка на професиите за професионално образование и обучение не се финансират по настоящата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” -2007-2013 г. На по-късен етап може да се направят срещи на експертно равнище и да се помисли в тази връзка, защото сега много от лицата могат да останат необхванати, като не могат да се обучат нито по едната програма, нито по друга.
Д-р Йордан Господинов мисли, че подгрупите не са правилно ситуирани. Разбирам, че сме се съобразявали изцяло с регламента, но просто трябва да бъде акцентирано на риболов и преработка, защото както каза господин Иван Димитров това „рибарство” означава всичко в сектор „Рибарство”. Така че може би трябва да се започне оттам. Д-р Господинов ще предложи специалисти, за него най-важното е да се привлекат експерти, специалисти които могат да творят. Много е важно да излезе ценен документ, защото ще е жалко за сектора, ако пак не се получи както трябва.
Д-р Пашов се съгласи с колегата. Първата група може би е по-добре да се нарече „Стопански риболов” или нещо такова. „Рибарство” включва и аквакултурата. Д-р Пашов предполага не пречи дори и да няма присъствие в работните групи, който изяви желание да получава материалите, разглеждани в подгрупата. Естествено трите групи като работят всяка ще каже, че нейните приоритети, цели и задачи са най-важните.
Д-р Пашов отправи една препоръка към Управляващия орган на програмата да бъде много добре подготвен, когато отива да иска. Централният пазар са Франция, Германия и т.н., за да стигнем до този пазар може би трябва да имаме по-добри условия от тях. Г-н Золев благодари за препоръките.
Г-жа Славейкова препоръча да се включат представители на институтите, тъй като аз такива не видях, а имаме много добри специалисти в Пловдив.
Г-н Иван Димитров отбеляза, че основният извод от сегашния период е, че имаме два основни проблема, които са в основата на това днес да сме на този хал. Единият основен проблем е, че никой не поиска на времето да приложи естонският вариант, т.е. директно прилагане на регламента, без наредби, с много опростена процедура. И вторият проблем е достъпът до финансов ресурс, т.е. Гаранционния фонд, времето му е било 2007-2008 година. Тяхното конкретно предложение е да се видят страни подобни на нас, да се видят и страни-отличници как прилагат регламента. Ако се погледне самият регламент никъде в него не пише „проект”. Такъв термин няма, а ние се хващаме да правим проекти. Колегите хубаво казват, човека иска ди купи една лодка, искат му проект, което веднага значи отказ от тая работа и затова никой от потенциалните малки бенефициенти не проявява интерес. Значи, едното е директното прилагане на регламента и второто - Гаранционният фонд, който да не е само върху субсидията, а да обхваща целия ресурс, за който става въпрос.
Г-н Золев закри заседанието.