Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България
ЗАКОН
ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2004 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 11 от 2005 г.; бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 от 10.05.2005 г. по к.д. № 10 от 2004 г.; доп., бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2005 г., бр. 104 от 27.12.2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 36, изм. доп. ДВ бр. 43, ДВ бр. 99 и ДВ бр. 108/2006 г., ДВ бр. 41, ДВ бр. 54 и ДВ бр. 109/2007 г. , ДВ бр. 67, бр. 71/2008 г.)
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) С този закон се цели:
1. използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;
2. улесняването на морските и речните връзки;
3. осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;
4. осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;
5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;
6. намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт.
Чл. 3. Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в "Известие до мореплавателите", издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили.
(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити.
Г л а в а в т о р а
МОРСКИ ПРОСТРАНСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 5. (1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.
(3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.
(4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се определят с акт на Министерския съвет.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
(6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб.
Раздел II.
Вътрешни морски води
Чл. 6. Вътрешните морски води на Република България включват:
1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;
2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;
3. водите на:
а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;
б) Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос;
4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.
Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението - за корабите на черноморските държави, и 45 дни - за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
Чл. 9. Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8, ал. 1 и 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от морската администрация към министъра на транспорта.
(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, морската администрация към министъра на транспорта нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.
(5) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.
(6) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества.
Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8, ал. 1 и 2. Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.
(2) Разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.
Чл. 13. Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:
1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;
2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Чуждестранните военни кораби - при посещението си в български военни пристанища, и корабите по чл. 13 се освобождават от такси, освен за оказаните им услуги.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски електронни съобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.
Раздел III.
Териториално море
Чл. 16. (1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.
(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.
Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.
Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.
Чл. 19. (1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.
(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за съответния вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби или въздухоплавателни средства.
(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването.
Чл. 20. (1) Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:
1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;
2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;
3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;
4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;
5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;
6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;
7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;
8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;
9. риболовна дейност;
10. научноизследователска или хидрографска дейност;
11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;
12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.
(2) Не са нарушения на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, т. 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред.
Чл. 21. Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) С оглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, здравните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.
(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб - и знамето на Република България.
(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:
1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие - за търсене и спасяване на хора;
2. да извършва водолазна и подводна дейност;
3. да държи риболовните си уреди в работно положение;
4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;
5. преднамерено да засяда или да се потопява;
6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси.
Чл. 24. Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.
Чл. 25. (1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.
(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.
Чл. 26. Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори - само за навигационни цели.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, определен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.
Чл. 28. Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.
Чл. 29. (1) Охраната на морската държавна граница и контролът за спазване на граничния режим в териториалното море и във вътрешните морски води се осъществяват от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:
1. да поискат да вдигне държавното си знаме;
2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;
3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;
4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;
5. да го спират и задържат в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;
6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.
(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.
Чл. 31. (1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.
(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.
(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.
(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.
Чл. 32. (1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:
1. престъпление, извършено от български гражданин;
2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;
3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;
4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;
5. противозаконно лишаване от свобода;
6. престъпление против мира и човечеството.
(2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.
Чл. 33. Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Чл. 34. При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Чл. 35. Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.
Чл. 36. За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.
Раздел IV.
Прилежаща зона
Чл. 37. Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.
Чл. 39. При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
Раздел V.
Континентален шелф
Чл. 40. Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.
Чл. 41. Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 42. (1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.
(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:
1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;
2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.
Чл. 43. (1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.
(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересуваната държава.
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Раздел VI.
Изключителна икономическа зона
Чл. 45. Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 46. Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 47. В изключителната икономическа зона Република България осъществява:
1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;
2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:
а) създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
б) извършването на морски научни изследвания;
в) опазването на морската среда;
3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.
Чл. 48. В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.
Чл. 49. (1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.
Чл. 50. При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.
Чл. 51. Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по ред, определени от Министерския съвет.
Раздел VII.
Използване на морските пространства и опазване на морската среда
Чл. 52. (1) Предоставянето на особено право на ползване върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси се извършва по реда на Закона за концесиите и на Закона за подземните богатства.
(2) Научните изследвания в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се извършват с разрешение на Министерския съвет по реда и условията на Конвенцията на ООН по морско право. Разрешението се дава, ако изследванията са предназначени изключително за мирни цели и за разширяване на познанията за морската среда, извършват се с безопасни методи и средства и не създават затруднения за страната при упражняване на суверенните й права и юрисдикция.
(3) Искащите разрешение за научни изследвания са длъжни да предоставят по официален път пълна информация за характера, целите и местоизвършването на проектираното изследване, предвидените методи и средства за осъществяването му и други необходими данни.
(4) Министерският съвет може да не даде разрешение, когато:
1. научните изследвания имат непосредствено значение за проучването и използването на естествените богатства на континенталния шелф и изключителната икономическа зона;
2. научните изследвания включват сондиране на морското дъно или използването на взривни вещества, или вещества, вредни за морската среда;
3. научните изследвания предвиждат строителство и използване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
4. представената информация е неточна или не са изпълнени задължения по разрешени преди това изследвания.
Чл. 53. (1) Забранява се изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения и от брегови източници на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на морето вещества, както и всяко друго замърсяване на морската среда във вътрешните морски води и в териториалното море, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България и в националното ни законодателство.
(2) Забранява се замърсяването на морската среда в изключителната икономическа зона, което може да увреди интересите на страната, както и изхвърлянето и изливането на посочените в ал. 1 отпадъци и вещества над допустимите международни норми и стандарти, приети от Република България.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Заустването на отпадъчни води от брегови източници се регулира чрез Закона за водите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Забранява се всяко друго замърсяване от кораби, които се намират в морските пространства на Република България, включително замърсяването на въздуха, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България, и в националното ни законодателство.
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб, намиращ се или преминаващ през вътрешните морски води, териториалното море или изключителната икономическа зона, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, морската администрация към министъра на транспорта и териториалните звена на Министерството на околната среда и водите могат да предприемат съответни действия, включително:
1. да изискат от капитана на кораба да представи необходимата информация, за да се установи дали е извършено нарушение;
2. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) да извършат проверка на кораба съгласно изискванията на Международната морска организация, ако сметнат, че информацията е недостатъчна;
3. да вземат проби от кораба или товара;
4. да задържат кораба за търсене на съответната отговорност.
(2) При необходимост органите по ал. 1 могат да поискат съдействие от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната или от друг компетентен държавен орган.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато бъде констатирано нарушение по ал. 1, компетентният орган, който е извършил проверката, незабавно уведомява държавата на знамето, както и други засегнати държави, а в случаите, когато е налице престъпление - и прокуратурата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб, който се е намирал или е преминал през морските пространства на Република България, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, Република България отправя молба до компетентните органи в пристанището на назначение за правна помощ, включително извършване разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, вземане на проби от кораба или товара.
Чл. 55. (1) При замърсяване на морската среда във вътрешните морски води, в териториалното море или в изключителната икономическа зона на друга държава Република България по нейна молба й оказва правна помощ, като извършва разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, взема проби от кораба или товара, извършил замърсяването, когато той се намира в пристанище или във вътрешните морски води на страната. Такава помощ се оказва и по искане на държавата на знамето.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Република България задължително оказва правната помощ по ал. 1, когато постъпилата молба е от друга държава - членка на Европейския съюз.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Правната помощ по ал. 1 се оказва при условията на взаимност извън случаите по ал. 2.
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При повреда, авария или друго морско произшествие в морските пространства на страната, което създава опасност от замърсяване на морската среда или крайбрежието, както и за увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема необходимите мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.
Чл. 57. Морската администрация забранява отплаването на кораб, намиращ се във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба или действията на екипажа не осигуряват спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда или техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията.
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси в морските пространства на Република България Министерството на транспорта съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазването на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.
(2) Министерството на околната среда и водите чрез своите специализирани териториални звена упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.
Чл. 59. Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на друга черноморска държава, тя се уведомява по дипломатически път.
Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат без дискриминация по отношение на чуждестранните невоенни кораби и държавни кораби, използвани с нетърговска цел.
Чл. 59б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Министърът на транспорта изпраща доклад по прилагането на този раздел до Европейската комисия на всеки три години, като обобщава информацията и от други компетентни ведомства.
Раздел VIII.
Безопасност на корабоплаването
Чл. 60. С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и система за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море - за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) (1) Корабите и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на корабоплаването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., ДВ бр. 109/2009 г.) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността на корабите и пристанищата.
(3) (Изм. - Д
ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2004 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 11 от 2005 г.; бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 от 10.05.2005 г. по к.д. № 10 от 2004 г.; доп., бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2005 г., бр. 104 от 27.12.2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 36, изм. доп. ДВ бр. 43, ДВ бр. 99 и ДВ бр. 108/2006 г., ДВ бр. 41, ДВ бр. 54 и ДВ бр. 109/2007 г. , ДВ бр. 67, бр. 71/2008 г.)
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) С този закон се цели:
1. използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;
2. улесняването на морските и речните връзки;
3. осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;
4. осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;
5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;
6. намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт.
Чл. 3. Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в "Известие до мореплавателите", издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили.
(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити.
Г л а в а в т о р а
МОРСКИ ПРОСТРАНСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 5. (1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.
(3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.
(4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се определят с акт на Министерския съвет.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
(6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб.
Раздел II.
Вътрешни морски води
Чл. 6. Вътрешните морски води на Република България включват:
1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;
2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;
3. водите на:
а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;
б) Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос;
4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.
Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението - за корабите на черноморските държави, и 45 дни - за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
Чл. 9. Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8, ал. 1 и 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от морската администрация към министъра на транспорта.
(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, морската администрация към министъра на транспорта нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.
(5) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.
(6) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества.
Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8, ал. 1 и 2. Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.
(2) Разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.
Чл. 13. Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:
1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;
2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Чуждестранните военни кораби - при посещението си в български военни пристанища, и корабите по чл. 13 се освобождават от такси, освен за оказаните им услуги.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски електронни съобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.
Раздел III.
Териториално море
Чл. 16. (1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.
(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.
Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.
Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.
Чл. 19. (1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.
(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за съответния вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби или въздухоплавателни средства.
(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването.
Чл. 20. (1) Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:
1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;
2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;
3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;
4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;
5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;
6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;
7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;
8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;
9. риболовна дейност;
10. научноизследователска или хидрографска дейност;
11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;
12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.
(2) Не са нарушения на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, т. 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред.
Чл. 21. Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) С оглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, здравните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.
(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб - и знамето на Република България.
(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:
1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие - за търсене и спасяване на хора;
2. да извършва водолазна и подводна дейност;
3. да държи риболовните си уреди в работно положение;
4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;
5. преднамерено да засяда или да се потопява;
6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси.
Чл. 24. Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.
Чл. 25. (1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.
(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.
Чл. 26. Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори - само за навигационни цели.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, определен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.
Чл. 28. Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.
Чл. 29. (1) Охраната на морската държавна граница и контролът за спазване на граничния режим в териториалното море и във вътрешните морски води се осъществяват от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:
1. да поискат да вдигне държавното си знаме;
2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;
3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;
4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;
5. да го спират и задържат в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;
6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.
(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.
Чл. 31. (1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.
(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.
(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.
(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.
Чл. 32. (1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:
1. престъпление, извършено от български гражданин;
2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;
3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;
4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;
5. противозаконно лишаване от свобода;
6. престъпление против мира и човечеството.
(2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.
Чл. 33. Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Чл. 34. При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Чл. 35. Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.
Чл. 36. За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.
Раздел IV.
Прилежаща зона
Чл. 37. Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.
Чл. 39. При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
Раздел V.
Континентален шелф
Чл. 40. Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.
Чл. 41. Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 42. (1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.
(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:
1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;
2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.
Чл. 43. (1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.
(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересуваната държава.
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.
Раздел VI.
Изключителна икономическа зона
Чл. 45. Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 46. Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 47. В изключителната икономическа зона Република България осъществява:
1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;
2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:
а) създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
б) извършването на морски научни изследвания;
в) опазването на морската среда;
3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.
Чл. 48. В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.
Чл. 49. (1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.
Чл. 50. При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.
Чл. 51. Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по ред, определени от Министерския съвет.
Раздел VII.
Използване на морските пространства и опазване на морската среда
Чл. 52. (1) Предоставянето на особено право на ползване върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси се извършва по реда на Закона за концесиите и на Закона за подземните богатства.
(2) Научните изследвания в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се извършват с разрешение на Министерския съвет по реда и условията на Конвенцията на ООН по морско право. Разрешението се дава, ако изследванията са предназначени изключително за мирни цели и за разширяване на познанията за морската среда, извършват се с безопасни методи и средства и не създават затруднения за страната при упражняване на суверенните й права и юрисдикция.
(3) Искащите разрешение за научни изследвания са длъжни да предоставят по официален път пълна информация за характера, целите и местоизвършването на проектираното изследване, предвидените методи и средства за осъществяването му и други необходими данни.
(4) Министерският съвет може да не даде разрешение, когато:
1. научните изследвания имат непосредствено значение за проучването и използването на естествените богатства на континенталния шелф и изключителната икономическа зона;
2. научните изследвания включват сондиране на морското дъно или използването на взривни вещества, или вещества, вредни за морската среда;
3. научните изследвания предвиждат строителство и използване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
4. представената информация е неточна или не са изпълнени задължения по разрешени преди това изследвания.
Чл. 53. (1) Забранява се изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения и от брегови източници на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на морето вещества, както и всяко друго замърсяване на морската среда във вътрешните морски води и в териториалното море, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България и в националното ни законодателство.
(2) Забранява се замърсяването на морската среда в изключителната икономическа зона, което може да увреди интересите на страната, както и изхвърлянето и изливането на посочените в ал. 1 отпадъци и вещества над допустимите международни норми и стандарти, приети от Република България.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Заустването на отпадъчни води от брегови източници се регулира чрез Закона за водите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Забранява се всяко друго замърсяване от кораби, които се намират в морските пространства на Република България, включително замърсяването на въздуха, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България, и в националното ни законодателство.
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб, намиращ се или преминаващ през вътрешните морски води, териториалното море или изключителната икономическа зона, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, морската администрация към министъра на транспорта и териториалните звена на Министерството на околната среда и водите могат да предприемат съответни действия, включително:
1. да изискат от капитана на кораба да представи необходимата информация, за да се установи дали е извършено нарушение;
2. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) да извършат проверка на кораба съгласно изискванията на Международната морска организация, ако сметнат, че информацията е недостатъчна;
3. да вземат проби от кораба или товара;
4. да задържат кораба за търсене на съответната отговорност.
(2) При необходимост органите по ал. 1 могат да поискат съдействие от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната или от друг компетентен държавен орган.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато бъде констатирано нарушение по ал. 1, компетентният орган, който е извършил проверката, незабавно уведомява държавата на знамето, както и други засегнати държави, а в случаите, когато е налице престъпление - и прокуратурата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб, който се е намирал или е преминал през морските пространства на Република България, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, Република България отправя молба до компетентните органи в пристанището на назначение за правна помощ, включително извършване разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, вземане на проби от кораба или товара.
Чл. 55. (1) При замърсяване на морската среда във вътрешните морски води, в териториалното море или в изключителната икономическа зона на друга държава Република България по нейна молба й оказва правна помощ, като извършва разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, взема проби от кораба или товара, извършил замърсяването, когато той се намира в пристанище или във вътрешните морски води на страната. Такава помощ се оказва и по искане на държавата на знамето.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Република България задължително оказва правната помощ по ал. 1, когато постъпилата молба е от друга държава - членка на Европейския съюз.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Правната помощ по ал. 1 се оказва при условията на взаимност извън случаите по ал. 2.
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При повреда, авария или друго морско произшествие в морските пространства на страната, което създава опасност от замърсяване на морската среда или крайбрежието, както и за увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема необходимите мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.
Чл. 57. Морската администрация забранява отплаването на кораб, намиращ се във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба или действията на екипажа не осигуряват спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда или техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията.
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси в морските пространства на Република България Министерството на транспорта съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазването на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.
(2) Министерството на околната среда и водите чрез своите специализирани териториални звена упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.
Чл. 59. Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на друга черноморска държава, тя се уведомява по дипломатически път.
Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат без дискриминация по отношение на чуждестранните невоенни кораби и държавни кораби, използвани с нетърговска цел.
Чл. 59б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2007 г.) Министърът на транспорта изпраща доклад по прилагането на този раздел до Европейската комисия на всеки три години, като обобщава информацията и от други компетентни ведомства.
Раздел VIII.
Безопасност на корабоплаването
Чл. 60. С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и система за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море - за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) (1) Корабите и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на корабоплаването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., ДВ бр. 109/2009 г.) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността на корабите и пристанищата.
(3) (Изм. - Д
