Други документи

Доклад на БГ ФИШ от Консултативен съвет по Рибарство към Министъра на Земеделието

ДОКЛАД

ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО РИБАРСТВО КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

Изготвен от АПРП БГ ФИШ

 

1. Постигнати резултати в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов).

По темата е постъпило искане от д-р Тачо Пашов (председател на Управителния съвет на Национална асоциация на рибопроизводителите) за представяне на допълнителна информация относно:

  • Как се осъществява контрола на произвежданата риба и нейното транспортиране (съответствие на документи и реално произведена риба)?
  • Как се осъществява разселването на риба в дивата природа (издаване на разрешение за зарибяване по вид, големина и количество риба, състояние на рибата и контрол при разселването)?

Вносител: Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)

Представяне: доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на ИАРА

Предложение за решение: Не е приложимо. ИАРА ще информира членовете на КСР за прилаганите мерки и постигнати резултати в борбата с ННН риболова и ще даде отговор на допълнителните въпроси по темата.

Г-н Пашов настоя за контрол на зарибяването на язовири и реки и особено контрол на язовирите, които не са регистрирани в ИАРА, а произвеждат риба. Обсъден бе и транспортът на жива риба, за който г-н Пашов отбеляза, че липсва етикет на рибата. Д-р Господинов заяви, че е задължително живата риба да притежава ветеринарно-медицински свидетелства. Рибата, която е храна или суровина трябва да има етикет от предприятие или борса и да има потребителски или търговски опаковки. Г-н Порожанов заяви, че трябва да се задълбочи съдействието между институциите, за да се изготви програма за зарибяването, и постави срок от 45 дни на ИАРА, БАБХ да представи предложение за регистрация на водоемите, както и да изготви информационна кампания за зарибяването и контрола.

 

2. Проблеми пред бизнеса под формата на неправомерни изисквания, ограничения и забрани, заложени в нормативната уредба, касаеща водата.

Вносител: Национална Асоциация по рибарство и аквакултури в България (НАРибА-БГ)

Представяне: инж. Недялко Колаксъзов/инж. Иван Димитров

Предложение за решение: Сформиране на работна група от компетентни специалисти, с участието на упълномощени представители на рибовъдните асоциации, която в срок от 3 месеца да разгледа поставените за разискване проблеми в сектор Рибовъдство и изготви конкретни предложения за необходимите промени в нормативната уредба.

Обширно изказване на Асоциацията „НАРибА-Бг“ Пловдив. Мнението на Асоциацията им беше, че в язовирите, определени за питейно-битови нужди и в зоните, определени за Първа зона не се позволява изграждането на аквакултурни стопанства /садкови/ и не се разрешава развъждането на риба, които е ограничение за бизнеса. БГ ФИШ не изрази становище, тъй като в Европа има подобна практика и не се разрешава развъждането на риба в садкови стопанства в язовирите, още по-малко в язовирите, определени за питейно-битови нужди.

 

3. Подобряване на ефикасността на контрола и законодателната основа в аквакултурата чрез иницииране на промени в Закона за рибарството и аквакултурите и наредбите по този закон, както и законовата рамка, попадаща в юрисдикцията на Българската агенция по безопасност на храните.

Вносител: Национална асоциация на рибопроизводителите (НАР)

Представяне: д-р Тачо Пашов

Предложение за решение: Сформиране на работна група с представители от Министерство на земеделието, храните и горите, Българска агенция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и браншовите организации, която да прегледа нормативните документи и внесе предложения за поправки, промени и допълнения в тях.

 

4. Докладване за актуалната ситуация с инфекциозното заболяване „кои херпес вирус“ по шарана в съседни наши държави и по-специално Република Сърбия и Румъния. Какви са опасностите за проникването му на територията на Република България и какви превантивни мерки могат да се предприемат за неговото предотвратяване?

Вносител: Национална асоциация на рибопроизводителите (НАР)

Предложение за решение: Не е представено от вносителя.

Г-н Тачо Пашов алармира за появата на „кои херпес вирус“, като вирусът може да достигне до 100% смъртност на шарана. БАБХ представиха данни за „кои херпес вирус“ в Европейските държави и споделиха, че няма данни за навлизането на вируса в България. Министърът разпореди да се вземат превантивни мерки.

5. Обсъждане на националната позиция във връзка с преразглеждането през 2019 г. на подхода за определяне на общ допустим улов (ОДУ) и квоти за улов на калкан в Черно море.

Вносител: дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“ (ОПОХР), МЗХГ

Представяне: Михаела Велинова, държавен експерт в дирекция ОПОХР

Предложение за решение: Формиране на националната позиция относно предстоящото през 2019 г. преразглеждане на подхода при определяне на ОДУ и квоти за улов на калкан в Черно море с широкото участие на заинтересованите страни.

Дирекция „ОПОХР“ представи становище на Министерството, което се базира на срещите с браншовите организации и позицията на ЕК и GFCM. МЗХГ изрази позиция, че ОДУ трябва да бъде разглеждан като един запас, а не да подлежи на разделяне, тъй като това може да облагодетелства други държави и да въздейства на риболова и бизнеса. Засега ЕК споделя мнението, че запасът трябва да бъде един. Браншът изрази мнение, че все още е твърде рано да се говори за квотиране на други видове риби. Д-р Господинов сподели, че в Средиземно море има само един квотиран вид, затова не би следвало България да квотира още видове, и изрази мнение, че националната позиция трябва да бъде твърда и единна, за да не се позволява разделянето на улова. МЗХГ заяви подкрепата си към бранша и неговата позиция, и сподели, че ще настоява да няма намаляване на квотата за калкан.

6. Бели миди:

а) Уреди за улов на бели миди.

Вносител: Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ (АПРП БГ ФИШ)

Представяне: д-р Йордан Господинов

Предложение за решение: 1. Да се взаимстват техники и технологии, които за способ за улов на двучерупчести, различен от водолазния, прилаган в средиземноморските и други европейски държави и разрешен от европейското законодателство.

2. В кратки срокове да се направи научен експеримент и прочуване, които да докажат възможността да се лови с технически средства, които да бъдат включени в Закона за рибарството и аквакултурите като разрешени уреди.

Институт „Рибни ресурси“ изрази мнение, че условията в Средиземно море и Черно море не са еднакви относно уредите и способите, които се използват. Въпреки това БГ ФИШ предложи да се направи експеримент кои влияят най-малко на дъното и да се утвърдят като уреди, които могат да се използват – да се има предвид механични, хидравлични и пневматични драги, както и уредите, които се използват към момента.

б) Ограничение на улов на бели миди при пролетното размножаване.

Вносител: Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ (АПРП БГ ФИШ)

Представяне: д-р Йордан Господинов

Предложение за решение: Да се въведе 30-дневна забрана за улов на бели миди, считано от 15 април.

Институтите предлагат от 60 до 90 дни забрана, като получиха подкрепа от „Черноморски изгрев“ и Димитър Димитров за дълга забрана, а БГ ФИШ категорично се противопостави на тази позиция. Министърът заяви, че в най-кратки срокове ще бъде изготвена Заповед, която да се постави за 15-дневно обсъждане, за да може до началото на май месец да влезе в сила заповедта за забрана за 30 дни.

 

 

7. Липса на мониторинг на водите на Черно море относно микробиологичния статус и статуса по отношение на биотоксините. Липса на класификация на районите от официалния контрол (Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ). Съгласно Регламентите от хигиенния пакет, всяка държава-членка трябва да създаде и изпълнява държавна мониторингова програма на крайбрежните води, в които се извършва развъждане или улов на миди от крайбрежните зони.

Вносител: Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ (АПРП БГ ФИШ)

Представяне: д-р Йордан Господинов

Предложение за решение: 1. Да се изпълнява държавна мониторингова програма, да се класифицират зоните за добив и за аквакултура на двучерупчести.

2. Да се изгради, оборудва и стартира дейността на лаборатория, която да изследва микробиологичните показатели на двучерупчестите и показателите за биотоксини съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (Регламент (ЕО) № 853/2004) и Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (Регламент (ЕО) № 854/2004).

БГ ФИШ изрази мнение, че според Регламент (ЕО) № 853/2004 липсва лаборатория, която може да изпълни всички изисквания по отношение изследването на мидите относно наличие или отсъствие на биотоксини, не са разработени всички методики и не се извършват всички изследвания. На базата на това не е направено зониране на морето на базата на същия регламент. Увеличава се производството на миди от аквакултура и добиви от диво състояние, което затруднява бизнес операторите, предимно представители на БГ ФИШ, и се налага да се извършват изследвания в други Европейски държави. Не можем да посочим пред европейските си партньори класифицирани зони за добив на двучерупчести. Настояхме да се финансира доизграждането, модернизирането, оборудването, обновяването и усвояването на методики за изследване съгласно изискванията на Регламента на двучерупчести. Държавата да изработи мониторингова програма за зоните, а не да ползва собствения мониторинг на фирмите. От ПМДР съобщиха, че има останали средства, но трябва да се провери дали БАБХ могат да бъдат бенефициенти.

 

 

т. Други. Нерегламентираното стоварване на риба и други морски продукти на рибарските пристанища и лодкостоянките продължава. Липсват пристанища, лодкостоянки и места за първа продажба, които да отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания. На тези места липсват ледогенератори, места за окачествяване, сортиране и опаковане на продукцията, чиста питейна вода и същите не са изпълнение съгласно регламентите от хигиенния пакет за одобрение на обекти за стоварване, съхранение и продажби на храни от животински произход. На същите не е издаден BG номер от официалния контрол (БАБХ) на местата за разтоварване и първа продажба, поради факта че не отговарят на изискванията на регламентите от „Хигиенният пакет“.

Вносител: Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ (АПРП БГ ФИШ)

Представяне: д-р Йордан Господинов

Предложение за решение: До изграждането и привеждането на пристанищата, лодкостоянките и местата за първа продажба в съответствие с Регламент (ЕО) № 853/2004, Регламент (ЕО) № 854/2004 и Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните, рибата и морските продукти да се доставят за сортиране, окачествяване, опаковане, етикетирани и обработка и други последващи процеси в изградените за целта и отговарящи във Варненска, Бургаска и Добричка област обекти (предприятия, борси, тържища и аукциони), които БАБХ е одобрила като отговарящи на изискванията и които имат BG номер, за да се постави върху етикета. Да се преустанови опаковането и етикетирането на борда на риболовни кораби, тъй като и търговията от тях, защото същите не отговарят на изискванията за кораби-фабрики и не бива да им се присъжда номер.

 

БГ ФИШ изрази мнение, че няма пристанища, които да отговарят на изискванията на Регламента за места за стоварване, окачествяване, сортиране, опаковане и етикетиране, с изключение на пристанищата в Сарафово, Поморие и Черноморец, като част от тях не работят като такива и не приемат кораби за стоварване, нямат необходимото оборудване и площ швартоване на корабите или за разтоварване на уловите. До изграждането на такива да се използват одобрените рибни борси и предприятията във Варненска, Бургаска и Добричка област, които са ситуирани в населените места около морето.

Г-н Димитър Димитров изрази мнение, че отново се подвежда Министъра и има кораби, които имат одобрение от БАБХ да опаковат и етикетират риба. От БАБХ отговориха, че такива регистрирани кораби няма в техните регистри. БГ ФИШ заявиха, че храни и суровини от животински произход, които се придвижват в страната без ветеринарни документи и етикети от одобрен обект (борси, тържища, предприятия) са храни и суровини с неизвестен произход, подлежат на конфискация и унищожение в екарисаж. Нещо повече, това е укриване на данъци, неплащане на ветеринарни такси и транспортиране на храни и суровини в страната и извън нея, които могат да бъдат рискови за здравето и не могат да бъдат проследени обратно, тъй като нямат етикет от кой одобрен обект произлизат. Ако някое от териториалните звена на БАБХ си е позволила да издаде БГ номер на риболовен кораб, то означава, че същият е покрил изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 за обект/производствено предприятие. Такъв от БГ ФИШ твърдим също, че няма. Излишно е да изграждаме и поддържаме предприятия за милиони, когато на кораби, които не отговарят на изискванията на Регламента се извършват дейности по обработка, преработка, опаковане, етикетиране и експорт на суровини и храни. Г-н Димитров заяви, че те имат етикети. Според БГ ФИШ тези етикети не са на производствен обект, който е в регистрите на БАБХ и може да бъде проверен от регистрите на Брюксел в цял свят. Тоест се извършва нерегламентирана търговия, производство, опаковане и етикетиране в противоречие на изискванията на Закона за храните и несъответствие с Регламентите от хигиенния пакет. Очакваме, че държавата няма да толерира сивата икономика. БАБХ акцентира, че в момента има 3 одобрени борси – Атлантик/Фишленд Бургас, Черноморец и Сарафово, както и множество предприятия, които са одобрени обекти във Варненска, Бургаска и Добричка област и са в непосредствена близост до местата за разтоварване, където рибата може да се доставя за последващи дейности и идентификацията и като суровина или храна.

БГ ФИШ

Назад

Fishland
Пал БГ
Морски дар
Диавена
Морски риболов
Данел 97
Динг Созопол
Black Sea Fishery
Електра
Делта Индъстри
Нагоре