ЕС закони

Плаващи мрежи-обяснителен мемурандум

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Риболовът с плаващи мрежи традиционно се извършва с мрежи с ограничени дължини и сравнително малък размер на окото за улов на различни пелагични видове с малък/среден размер, предимно обитаващи или мигриращи през крайбрежните райони. По-съществените проблеми възникнаха в края на 70-те и 80-те години на миналия век, когато започна употребата на плаващи мрежи с големи размери на окото и дължина от десетки километри. Тези големи плаващи мрежи доведоха до значително увеличение на случайната смъртност на защитени видове, сред които по-конкретно на китообразни, морски костенурки и акули, и предизвикаха загриженост в международен план за въздействието им върху околната среда.

В началото на 90-те години, в изпълнение на специални резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ОСООН) , в които се призоваваше за мораториум върху големите плаващи пелагични мрежи в открито море, ЕС разработи законодателство за риболов с плаващи мрежи.

Вследствие на това от юни 1992 г. на корабите е забранено да носят на борда или да използват плаващи мрежи с дължина повече от 2,5 km (освен в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд). От 2002 г. е забранено използването на какъвто и да било вид плаващи мрежи, независимо от техния размер, когато са предназначени за улов на видовете, изброени в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета (неразрешени видове). Също така е забранено на сушата да се разтоварват видовете, изброени в приложение VIII, които са били уловени с плаващи мрежи. Освен това от 1 януари 2008 г. на корабите се забранява да носят на борда или да използват какъвто и да било вид плаващи мрежи в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд.

Действащата законодателна рамка на ЕС относно плаващите мрежи обаче показа слабости, тъй като съществуващите правила могат лесно да бъдат заобиколени. Липсата на правила на ЕС относно характеристиките на риболовните уреди (например максимален размер на окото на мрежата, максимална дебелина на влакното, коефициент на висене и т.н.) и тяхното използване (например максимално разстояние от брега, престой във водата, риболовен сезон и т.н.), наред с възможността на борда да се държат други риболовни уреди, даде възможност на рибарите да използват незаконно плаващи мрежи за улов на видове, чийто улов е забранен с такива риболовни уреди, като същевременно декларират, че са ги уловили например с други уреди (напр. парагади, и т.н.).

Освен това, въпреки тези разпоредби относно плаващите мрежи, продължава да се докладва за незаконното използване на последните във водите на ЕС. Също така сериозното неспазване от страна на някои държави членки беше разгледано от Съда на Европейския съюз в две решения срещу Франция (C-556/07; C-479/07) и Италия (C-249/08).
Усилията за контрол и правоприлагане не водят до желаните резултати, тъй като малкият мащаб на дейността прави лесно адаптирането и намирането на стратегии за избягване на контрола. Малките плаващи мрежи все още са позволени и пропуските в законодателството на ЕС улесняват тяхната незаконна употреба. Това затруднява изключително много контролните органи при намирането на надеждни доказателства за незаконните дейности и прилагането на правилата в крайна сметка.

При тези обстоятелства е ясно, че продължава да съществува сериозна загриженост за околната среда и опазването поради използването на тези риболовни уреди.
С цел справяне с тази ситуация и спазване на международните задължения на ЕС за правилно регулиране на риболова с плаващи мрежи предложеният регламент, въз основа на подхода на предпазливост, предвижда пълна забрана за корабите да носят на борда или да използват какъвто и да било вид плаващи мрежи от 1 януари 2015 г. във водите на ЕС. Чрез него се въвежда и преразгледано и по-изчерпателно определение на този риболовен уред, за да се отстрани всеки възможен съществуващ пропуск.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Извършена е оценка на въздействието (ОВ), като е взета предвид информация от различни източници: обществена консултация в интернет, две координирани проучвания , информация, предоставена от държавите членки, и коментари от Управляващата група за оценка на въздействието (IASG).

В оценката на въздействието са проучени следните варианти на политиката: 1) статуквото; 2) действията, свързани с техническите и/или контролните мерки за подобряване на възможностите за контрол и екологичната съвместимост; 3) селективната забрана на риболова с плаващи мрежи, определен като все още най-вреден за строго защитените видове и/или при който не може да се избегне съпътстващият улов на неразрешени видове; 4) пълната забрана на риболова с плаващи мрежи.

При все това липсата или недостатъчното наблюдение на този вид риболов от страна на държавите членки както за контролни, така и за научни цели, както и ограничените усилия за вземане на проби при двете проучвания, изключително затрудни получаването на цялостен поглед върху настоящите риболовни дейности и реалното им въздействие върху околната среда и следователно не беше възможно да се извърши оценка на въздействието на различните варианти на политиката чрез анализ, базиран на показатели.

Вариант 4 е предпочетен пред варианти 1, 2 и 3, тъй като отговаря в най-голяма степен на критериите за значимост, ефективност, ефикасност и съгласуваност, като същевременно осигурява най-добри резултати с оглед на въздействие върху околната среда и по-малка административна тежест. Той е подкрепен от повече от 52 % от респондентите в обществената консултация, включително рибарски сдружения и неправителствени организации. Поради това вариант 4 беше счетен за най-подходящ въз основа на прилагането на принципа на предпазливост спрямо видовете риболов, при които би могло да има по-висок риск от случаен улов на строго защитени видове, предвид факта, че държавите членки осъществяват недостатъчно наблюдение или изобщо не осъществяват наблюдение върху него.

Повечето от определените видове риболов с плаващи мрежи са сезонни и активно участващите флотове се състоят от поливалентни съдове с общ брой от най-малко 840 кораба (с изключение на района на Балтийско море), разпръснати на голяма площ. За повечето рибари риболовът с плаващи мрежи обхваща само няколко месеца риболовна дейност през годината, като някои рибари използват плаващи мрежи по-малко от половин месец в годината. Поради това не се очаква пълната забрана за използване на плаващи мрежи да доведе до съответното намаляване на броя на рибарите, които ще продължат да работят с други съоръжения, които вече са позволени в тяхната лицензия за риболов. Според събраната информация за оценката на въздействието икономическите резултати и важността на риболовните уреди за плавателните съдове и флотовете са силно променливи макар и ограничени на национално равнище. За флотовете, за които има налични данни, както например за корабите на Обединеното кралство, общата стойност на малките плаващи мрежи за около 250 кораба представлява 0,14 % от общата стойност на разтоварения на сушата в Обединеното кралство улов през 2011 г. За Италия, където е установен по-малък брой — около 100 активни кораба, икономическото значение на плаващите мрежи е ниско на национално равнище (0,8 % от стойността и 1,3 % от теглото на разтоварения на сушата улов), въпреки че стойността на разтоварения на сушата улов варира от около 20 % до 55 % (до 90 % при един случай на риболов) от оборота, генериран от тези кораби; печалбата, получена в резултат на използване на плаващи мрежи, обаче варира значително от 1 % до 54 % от оборота, генериран от корабите, със средна стойност от 22 % във всички случаи на италиански риболов с плаващи мрежи. Макар че не може да се изключи, че забраната е вероятно да засегне някои от корабите, извършващи такъв риболов, приема се, че общото социално-икономическо въздействие на пълната забрана няма съществено отражение на национално и подрегионално равнище.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

• Обобщение на предлаганите мерки
Въвеждане на пълна забрана за всички кораби на ЕС да вземат на борда или да използват какъвто и да било вид плаващи мрежи от 1 януари 2015 г. във всички води на ЕС. Въвеждане на преразгледано и по-изчерпателно определение на плаващи мрежи, за да се запълнят всички възможни пропуски в действащото законодателство.
• Правно основание
Член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
• Принцип на субсидиарност
Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Европейския съюз.
• Принцип на пропорционалност
Предложението е необходимо и подходящо за прилагането на екосистемен подход към управлението на риболова. Предложението не излиза извън рамките на необходимото за постигане на целите, преследвани в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.
• Избор на инструмент
Предложен инструмент: Регламент на Европейския парламент и на Съвета.
Други средства не биха били подходящи поради следната причина: актът е за отмяна и изменение на съществуващите регламенти, които трябва да бъдат изменени чрез друг регламент.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Тази мярка не поражда допълнителни разходи

Назад

Fishland
Пал БГ
Морски дар
Диавена
Славянка
Морски риболов
Данел 97
Динг Созопол
Black Sea Fishery
Електра
Делта Индъстри
Нагоре