Новини

Законът за водите възпрепятства усвояването на средствата по рибарската програма. Големите ферми е възможно да фалират

Законът за водите възпрепятства усвояването на средствата по рибарската програма. Големите ферми е възможно да фалират

НАЦИОНАЛНО ПРИЗНАТА АСОЦИАЦИЯ НА

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ – БГ ФИШ

гр. София, бул. “Витоша” № 31-33, ет. 6, тел./факс 02/981 75 89, www.bgfish.com

E-mail: bgfish@bgfish.com

Изх. №007-07.03.2018.

Вх.№15-91/07.03.2018.

ДО:

МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ

КОПИЕ ДО:

Г-Н ЮЛИЯН МАРКОВ-ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ ПРОГРАМА МАРСКИ ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014-2020

Относно : Възникнали проблеми с прилагане на Закона за Водите в областта на аквакултурата възпрепятстващи дейността на производителите, както и изпълнението на Програмата за морско дело и рибарство/ПМДР/ 2014-2020.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

 

 

През последните години при производството на сладководна риба в акваферми (регистрирани животновъдни обекти) възникнаха поредица от конфликтни казуса свързани със Закона за Водите и прилагането му от Басейнова Дирекция /БД/. Това води до рестрикции за сектора и практическа невъзможност да се развиваме и да се ползваме от средствата на Европейският фонд по рибарство.

Често срещани проблеми и належащата нужда за бързо разрешаване е причината да търсим Вашето съдействие, като наш ресорен Министър.

Казусите са следните:

 

1.Басейнова дирекция/БД/ отказва продължаване на разрешителните за водоползване чрез водовземане от повърхностни води с цел аквакултура. Проблема касае класическите басейнови стопанства за шаранови и пъстървови риби.

Мотивите използвани за отказ от страна на БД са :

1.1.Незаплатени такси за използваната вода по тарифата и Закон за водите/ЗВ/ от титулярите. Факт, е че БД губят повечето дела при съставяне на Актове за установяване на административни нарушения/АУАН./

Необходимо е да се приложи, признатото по Решение № 4044/07.04.2016г. по адм.д. № 4430/2015г. на ВАС, Решение № 6626/15.05.2013г. по адм.д. № 8991/2012г., а именно анализът на изменението на чл. 194 от ЗВ – ДВ бр. 36/2008г. показва, че след 2008г. е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194 ал.7 т.4 от ЗВ (в относимата редакция, сега ал.11) и на такса за ползване на воден обект – поради отпадането на т. „б” от чл. 194 ал.1 т.2 ЗВ, когато целта на водовземането/водоползването е аквакултури и свързаните с тях дейности.

Това изменение е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1198/2006г. на съвета за Европейския фонд за рибарство, в този смисъл за съответствие на таксите с европейското законодателства са и изложените съображения при гласуване на изменението на закона. В §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се съдържа официална дефиниция на понятието „аквакултури”. Това са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. Рибовъдите обжалват издадени актовете от страна на БД ( по чл.195 от ЗВ ) за неплатени такси по тарифата за ползваните води. Басейновите дирекции вече не съставят АУАН, а директно отказва продължаване на конкретното разрешително с мотив - незаплатени такси за използвана вода по ЗВ. За разглеждане на документи за издаване на ново разрешително на същото лице, но за друг обект БД „ приканва” искащите да заплатят поне една част от таксите за използваните количества вода, които според служителите са дължими, а според Българският съд, не се дължат.

1.2. Неизпълнение на условията по издаденото предишно разрешително. В предходното разрешително са вписани текстове от ЗВ и е вменено задължение операторът да постави водоизмервателно устройство независимо дали се използва повърхностна или подземна вода. На практика това задължава титуляря въпреки последвала промяна в законовата рамка за подобно изискване, както и случай на невъзможност за поставяне на такова устройство. Основната цел за поставяне на водоизмервателно устройство е измерване на количеството вода за целите на изчисляването на сумите по дължимите такси които аквакултурата съгласно ЗВ не дължи.

Като допълнение посочваме, че няма унифицирани устройства, защото повечето стопанства няма условия за монтиране на подобни въобще. Даже и на някои стопанства да се монтират някакви водомери, същите не биха отчитали достоверна информация, защото повърхностните води са подложени на всички климатични промени, порои, влачене на примеси от различно естество, замръзване, ниски температури. При част от стопанствата водоизмервателните устройства трябва да се поставят в началото на водоснабдителната мрежа( обикновено открити канали) ,което е извън тяхната собственост и създава невъзможност за охрана. Цената на водоизмервателните устройства е относително голяма и за стопанства които отглеждат малки количества риба това би било изключително висок разход, който дори може да доведе до прекратяване на дейността им. Бихме искали да отбележим, че изискването за монтиране на водоизмервателни устройства при издаване на разрешителни по ЗВ не се третира еднозначно от различните БД на територията на страната.

Куриозно, е че за издаване на водоразрешителни за аквакултурна дейност от страна на общините ( когато са в правомощие по ЗВ ), същите не вписват изисквания за поставяне на водоизмервателни устройства. Разрешителните се издават по чл.46 ( водоползване) , а не по чл. 44 от ЗВ ( за водовземане ). На титуляря не се поставя условие за плащане на такси, както и задължения за поставяне на водоизмервателно устройство, което нарушава конкурентоспособността на потърпевшите получаващи разрешителни от БД. Куриозно, е че при издаване на разрешителни за аквакултура по ЗВ при наемане от „Напоителни Системи ЕАДязовири също не се вписва задължение за поставяне на водоизмервателни устройства въпреки че язовирите се пълнят от същите речни води. И този факт показва, че това влияе на определянето на цените на пазара, чрез държавни регулации, които поставят едни оператори в облагодетелствана позиция спрямо други.

Факт, е че „ рибата не изпива водата” както е в другите селскостопански въдства. Не поливаме зеленчукови градини, не я пълним в бутилки ит.н. На практика водата, която е отнета от водоизточника се връща обратно в него, като единствените загуби са от изпарение и пропиване в почвата. Това обезсмисля поставянето на водоизмервателни устройства с цел контрол на отнетото количество вода поради това, че то се връща обратно в източника и реално отнемане няма. Решенията на съда на всички инстанции са в полза на операторите относно такса водовземане.

2. Басейнова дирекция вменява задължения по процедури за заустване на отпадни води в повърхностни води по ЗВ.

Въпреки, че няма установено различие в показателите на водата ( освен на кислорода, което е минимално и възстановимо ) при влизане и излизане от аквакултурни стопанства , на част от операторите се издават предписания за откриване на подобна процедура по ЗВ. На практика промените в газовия състав на водата са много динамични и той се възстановява за кратко време след напускането на водата от стопанствата. Промени в количествата на азота и фосфора в резултат на аквакултурна дейност не са откривани. Даже напротив, в проекта „ Фиш фарминг” на БДИБР се установява положителен ефект за околната среда от развитието на класическа аквакултурна дейност. Като цяло термина „ отпадна вода” в аквакултурата е много относително понятие. Водата която напуска басейните не може да се смята за отпаден продукт. Водата е жизнена среда за развитие на водните организми и тя се изпуска от басейните с цел улов на рибата в тях.

3. Настояваме за съдействие за извършване на необходимите законови промени за определяне на защитни нива ( коти ) на водата при експлоатацията на язовирите държавна собственост в които се извършва аквакултурна дейност в садки. В резултат на усиленото използване на водата за поливане на селскостопански култури и производство на електроенергия в част от язовирите се създаде невъзможност за нормално извършване на аквакултурна дейност. Във връзка с това бихме искали защита на аквакултурната дейност, както и да се предприемат мерки за по-рационалното използване на водите в язовирите, в които се извършва аквакултурна дейност в мрежести клетки /садки/.

4. Настояваме за защитни клаузи в договорите по отношение на времетраене на договорите при отдаване на водоемите. Настояваме за защити при прекратяването им срещу отнемане на ресурса при възникване на „ Водни сдружения”. Съгласно законовата база последните имат пълни права и привилегии за използване на водата и останалите от предходен ползвател риба (продукция) и инфраструктура

В договорите да се предвиждат възможности за улов на продукцията от ползвателите ( рибовъдите) сключили договори с „Напоителни Системи” ЕАД чрез възможности за понижаване на нивото на водата до определен обем или при невъзможност опция за удължаване на договора за определен срок ( до една година) за да може лицето да улови произведената продукция.

Съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 г. на съвета за Европейския фонд за рибарство в Член 3 – Дефиниции г) „аквакултура“: отглеждането или култивирането на водни организми с помощта на техники, предназначени да повишат продукцията на организмите над естествения капацитет в естествената им среда; организмите остават собственост на физическо или юридическо лице през етапа на отглеждане и култивиране, включително до прибирането на добива!!!

Наложителна е промяна на Закона за водите, която да дава правна възможност за удължаване срока на разрешителното за ползване на воден обект. Това ще гарантира технологично време за прибиране на продукцията.

5. Настояваме за съдействие за промяна на нормативната база, така че при подписването на договори да не се вменяването на рибовъдите наели язовири най-вече общинска собственост да си наемат компетентни лица и да извършват дейности по експлоатацията на стените на язовирите. Бихме искали да подчертаем, че състоянието на язовирните стени би трябвало да е отговорност на собственика. Изискванията за допълнително заплащане са клаузи за скрито утежняване на договорите. В почти всички случаи цените се определят без конкурс и прозрачност и са несъобразени с възможностите на ползвателите което на практика води до отказ от стопанисване.

 

Във връзка с по-горе изброеното, в качеството Ви на ресорен Министър за сектор рибарство Ви молим, за съдействие, за организиране на среща в най-кратък срок с представители на съответните министерства и ведомства за разрешаване на възникналите проблеми и създаване на възможност за нормална работа на рибопроизводителите. Молим Ви за инициативи и експертна помощ при изготвянето и провеждането на промените, включително и политически решения за съхраняването на секторът.

 

Д-р Йордан Господинов-Изпълнителен директор и Представляващ АПРП БГ ФИШ

 

 

 

Галерия

Законът за водите възпрепятства усвояването на средствата по рибарската програма. Големите ферми е възможно да фалират 14

Назад

Fishland
Пал БГ
Морски дар
Диавена
Славянка
Морски риболов
Данел 97
Динг Созопол
Black Sea Fishery
Електра
Делта Индъстри
Нагоре