Новини

Факти от протоколите на Народното събрание за създавене на Консултативен съвет за Черно море

Комисия по земеделието и горите

П Р О Т О К О Л

№ 67

На 5 октомври 2011 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Министерство на земеделието и храните относно реформата на общата политика в областта на рибарството и позицията на Република България.ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища?
Г-жо Панайотова, имате думата.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, бих искала да отбележа, че българския парламент е един от първите, които започват дискусиите в рамките на националните парламенти в страните-членки по реформата за сектор „Рибарство”, така че хубаво е тази позиция, която днес ще подложим на гласуване, след това ще ви предложа, г-жо Танева, да бъде изпратена и в рамките на политическия диалог до Европейката комисия и Европейския парламент.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Благодаря! Заповядайте. Ще ви помоля за протокола да се представите.

ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Казвам се д-р Йордан Господинов и съм изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ”, имаме сайт може да видите кои сме и какво представляваме.
Още веднъж благодаря на Комисия по земеделие и гори, лично на г-жа Танева, както и на народните представители, които осъществиха връзка с нас и пожелаха да чуят нашето мнение. Разбира се, това не е за първи път, защото в края на 2009 година нашата Асоциация даде официална позиция по Общата рибарска политика. Радостното за мен е, че някои статии от документа, който аз съм одобрявал са намерили отражение в доклада, който току-що изнесе заместник-министър Цветан Димитров.
Материята е твърде сложна според нас, твърде разнопосочни са интересите, касаещи и аквакултурата, и пристанищата, трябва да се съобразяваме и с европейското законодателство, както и с проблема, че сме на едно море с други четири държави, които не са членки на Европейския съюз. Ние оценяваме сложността и виждаме динамиката в променящите се мнения и поради тази причина сега няма да останем безгласни. Ще цитирам няколко неща, които мислим, че трябва да бъдат включени, или поне трябва да ги подложим на обсъждане да бъдат включени в позицията на България по Общата рибарска политика, тъй като тези четири регламента, които предложи Европейския съюз за следващия период, от 2013 година да влязат в сила, те коренно променят нещата на рибарската политика в Европейския съюз, където е включена и аквакултурата, където вече се говори за максимално устойчив улов и т.н.
Ние разгледахме на Управителен съвет на 29 септември сегашната ситуация. Искам да наблегна на някои конкретни неща, които според нас сме пропуснали да кажем през годините. Искам да отбележа и това, че през март месец лично бях поканен в Европейската комисия и там съм изнесъл доклад от името на нашата асоциация по отношение риболова в Черно море, което в частност касае Общата рибарска политика за нашия регион, тъй като действително това море е специфично. Отделно, че е от затворен тип, отделно ситуацията, в която се намираме, отделно видовете и т.н. А също и този инвазивен вид – рапана, за който в момента не искам да влизам в детайли.
Ще се постарая да бъда максимално кратък, но ще обърна внимание на някои неща, които според нас са важни и които сме пропуснали да предлагаме в годините, така че ако има възможност да им се обърне внимание.
Някъде в новия регламент прочетох, че ще се субсидира сектор „Рибарство” в частност аквакултурата. Мисля, че ние като страна-член трябва да искаме европейска субсидия за целия сектор „Рибарство”, защото той обхваща подсекторите „Аквакултура”, „Риболов”, „Рибопреработка” и „Търговия”. Две са основните неща, на които искаме да наблегнем. Едното от тях е, че при присъединяването на България към Европейския съюз ние просто изостанахме от останалите страни-членки. При приемането ни през 2007 година не можахме да се възползваме от европейската субсидия да подменим риболовния флот, това се спомена вече. В интерес на истината ние вече работим с Европейския фонд за рибарство, който по Първа ос ни дава мерки, касаещи или скрабирането на риболовния флот, или по мярка 1.3. „Ремонт на остарял риболовен флот”. Трябва да ви кажа, че с тези кораби, които имаме, от 40-50 години, морално остарели, да не говоря, че и физически са рухнали, ние не може да осъществяваме адекватна риболовна дейност, конкурентоспособна на страните, които са в Черноморския басейн и мисля, че трябва България да пледира за децентрализация на Европейския фонд по рибарство по отношение на оперативните програми, за да може България да настоява и да иска финансови средства от Европейския съюз за подмяна на риболовния флот с малки, мултифункционални кораби, които да са типични за нашето море и с които ние действително да можем да риболовстваме. Защото с новата европейска политика ще се прехвърлят квоти, ще се продават квоти, ще дойдат европейските кораби, ще дойдат и от съседните страни корабите и ще се окаже, че ние просто ще гледаме как ловят нашата риба. Това е нашето мнение. Споделям го пред вас, защото вие сте хората, които ще вземете политическото решение дали може да се иска такова нещо. Това нещо сме го изнесли като искане в предложената промяна в Стратегия за общата рибарска политика, която аз лично съм я връчил в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и на заместник-министър Цветан Димитров, по електронна поща също съм я изпращал и за това сме говорили пред Европейката комисия. Трябва да ви кажа, че за Европейската комисия определено не знам дали сме екзотични, дали сме крайна точка, но сме интересни.
За децентрализацията. Мисля, че с формирането на отделен комитет или как ще го нарекат сега не можем да кажем, но би било добре да има отделен орган за управление на Черно море, и той да се базира в България, и ако го управлява българин ще бъде още по-добре. Но поне да има един консултативен комитет. В България има също има не малко експерти. Ние сме сектор, който всички слагат най-отзад, на последно място. Аз бих апелирал да ни сложат най-отпред в земеделието и да започнем да се занимаваме с рибата. Дванадесет хиляди и петстотин човека работят в този сектор, изнасяме суровина за азиатските пазари, за най-скъпите пазари, мисля че сме атрактивни. Работим с хора, които са предимно нискообразовани, в много тежки условия, мисля че трябва да има приоритет и ние да си го искаме от Европейския съюз, както те слагат рибата като приоритет. Рибата в Европейския съюз представлява само 2 % от световната аквакултура. Толкова сме назад като европейска страна. Трябва да акцентираме върху аквакултурата. Нещата всъщност се казаха. Основните неща, за които апелирам – субсидия от Европейския съюз, пари от Европейския фонд по рибарство, специално за България и Румъния да си купим нови кораби, защото ние ще ги нарежем, много е лесно, вече осем сме нарязали, още десет като нарежем, 48 кораба имаме. Не говоря за тези 2600 кораба, които водят. Това са лодки, полу любителски са, събота и неделя някой отишъл и извадил две щайги попчета и ги продал на магазина – това не е стопански риболов. В България се занимават около 150-160 съда до 24 метра със стопански риболов, но от тях реално риболовстващи кораби, които могат да стоят повече от едно денонощие в морето са 40-50. Много говорих, но може би пропуснах нещо. Но тези неща са важни. От десет години съм в сектора, бих бил интересен събеседник, но не съм дошъл тук да правя впечатление, а да кажа истината. Ако някой има въпроси специално към мен ще отговоря. Претендирам, че познавам сектора и рибарите по отделно. Благодаря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Заповядайте, господине, само се представете за протокола.

ТАЧО ПАШОВ: Благодаря! Тачо Пашов – председател на Управителния съвет на Национална асоциация на рибопроизводителите.
Присъединявам се към думите на д-р Господинов. Но не чухме нищо за това каква политика ще преследваме и одобряване относно заетите в сектора на производството и по-специално на аквакултурата. Дискусията за Зелената книга започна 2009 година. Като асоциация сме си изпратили мнението, също така го има качено и на сайта на Европейската комисия по рибарство, то е от няколко страници. Там сме формулирали проблемите, които съществуват в момента, защото за да правим някаква политика и да има промяна ние първо трябва да знаем от къде идват нашите проблеми и какво ще подкрепяме в Евросъюза, а не самоцелно да искаме тези неща. В резултат на тези проблеми - политиката към заетите в сектора, как ще се отнасяме към тези хора, там сме споменали какви са проблемите в това отношение. Никъде не видях каква е нашата позиция относно организацията на пазара на риба в Европейския съюз. Каква организация ние ще подкрепим? Веднага се прехвърлям на темата аквакултура. Говорим за политика в рибарството, говорим за риболов в Черно море, морета, кораби и т.н., не че са маловажни, но отделяме една минута за аквакултура. Да, съгласни сме за аквакултурата, а в същото време говорим, че наблягаме на аквакултурата, защото рибните запаси падат. Когато подкрепяме политика по аквакултура много е важно – в България има и море. Има морска аквакултура, има и сладководна аквакултура. А другите държави-членки от нашия ранг, така да кажа, Чехия, Словакия, може би и Полша, част от Германия, те са много сходни като производство на аквакултура с нас, там се набляга на сладководна аквакултура. Може би е добре да вземем и тяхното мнение, да бъде консолидирано, понеже същата ситуация има в Европейската комисия по рибарство, там превес имат държавите-членки, които упражняват рибарство изключително в морета и океани. И като слушам дебата акцента е изключително върху рибарството и проблема с флот, кораби и т.н. Аквакултурата като че ли остава малко по-назад, а в същото време всички казваме „Да, много е важна.”. Според мен е важно да прецизираме нашата позиция за аквакултурата и да знаем какво правим и точно какво ще искаме. Давам само един пример, от изказването на заместник-министъра: поставените цели – увеличаване качеството на продукта. Такава цел не може да си поставим. Може да си поставим цел – по-добра информация на потребителя, прозрачност на пазара, проследяемост на продукта. Когато един продукт е прозрачен и самия консуматор може да проследи от коя ферма идва продукта, ако този продукт не е качествен той повече няма да си го купи. Качеството е нещо много относително – за мен е качествено, за него не. Качеството зависи не само от вида на продукта, но и от опаковката. Заложените цели, които искаме да подкрепяме, според мен трябва да формулираме много внимателно, защото този регламент, който ще се напише, а ние пишем Закон за рибарство и аквакултура и тези неща трябва да залегнат в закона по съответния начин, така че да се изпълнят. И трябва да искаме неща, които са изпълними, които може да се заложат в закон. Примерно, не че нещо критикувам, но увеличаването на качеството – не може да го заложим никъде, в никой закон. Също ми се искаше да приемем това, което коментирахме на срещата през лятото в Шератон, какво отношение има България относно вноса от трети страни на продукти от аквакултура. За нас, като производители е неприемливо. Сами виждате филе „Пангасиус”, филе „Телапия” в магазините, филета на 4-5 лева за килограм. Това е цена себестойност на наше производство. Това нещо идва от Източна Азия, Китай, продава се на европейския пазар на тази цена. Ние трябва да имаме някаква политика, някакво отношение към това нещо. Наистина пазара е свободен, но ние трябва да имаме отношение, защита. Аквакултурата и рестрикциите в Европа. Един производител на аквакултура в Европа подлежи на режими, санкции и т.н. и продукта му винаги е по-скъп отколкото един продукт произведен в Китай. Живата риба от Китай, преработена в продукт, тя става продукт и се интересуват главно дали този продукт е годен или негоден за консумация. Никой не се интересува дали е произвеждан от малолетни деца, човека и фермата му отговарят ли на санитарните изисквания и т.н. Той влиза в графата „годен за консумация”. Хуманно отношение към рибите – там за такова нещо едва ли се говори. Докато един фермер в България е проверяван от всички институции за хуманно отношение към рибата, посадка, с какви фуражи се храни, документация, проследяване – всичко това се отразява в цената. В крайна сметка ние сме неконкурентоспособни точно поради това нещо. И ние трябва да вземем отношение. Не казваме да се спре вноса от Китай, Индия или откъдето и да е. Просто искаме условията да бъдат еднакви, както са за нас като производители, така да бъдат същите и за тези, които ще произвеждат за Европейския съюз. Това е. Благодаря! Надявам се да съм бил достатъчно кратък.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Колеги, други становища или предложения по така представената позиция?

ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Аз не взех отношение по това, което е написано като позиция. Като цяло тя кореспондира с регламента на Европейския съюз и мисля, че е нормално като един общ регламент да го подкрепим, защото той слага рамката. А за следващия програмен период, за Оперативната програма Министерство на земеделието и храните ще даде политическите насоки, в които, ако ни поканите, ще посочим приоритетите за развитие и мисля, че ще съдействаме. Иначе не мисля, че може да преборим Европейския съюз да не бъде така. Мисля, че тази рамка, понеже съм запознат с регламентите, доколкото си спомням преди 10-15 дни ми искаха позиция и съм я изпратил, общо взето всичко кореспондира с това, което е написано и бихме го подкрепили като цяло, още повече че са ни делегирани такива права.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения или становища? Да, г-н Агов.

АСЕН АГОВ: Вносът от риболовци извън Европейския съюз е проблем, който тревожи всички. Тревожи американския пазар, тревожи европейския пазар и прочие. И аз искам да попитам заместник-министъра – еднакъв ли е регламента за внос във всички страни от Европейския съюз с този, който се прилага в България? Контролът на качеството, контрола на приготовлението и т.н., защото моето впечатление и разговорите, които съм имал показва, че в редица страни на Европейския съюз, когато не са спазени регламентите на Европейския съюз за производство на рибни продукти, продуктите не достигат до еврпоейския пазар. Интересува ме дали контрола в България е същия, какъвто е в целия Европейския съюз, или в повечето страни от Европейския съюз, да не обобщавам.

Назад

Fishland
Пал БГ
Морски дар
Диавена
Славянка
Морски риболов
Данел 97
Динг Созопол
Black Sea Fishery
Електра
Делта Индъстри
Нагоре